Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Братя и сестри,
Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48) Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден. Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим. Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма. И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия. Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род. Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление. Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели. И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име. Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка. Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд. Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението. Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни. Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата. Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила. Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове. Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане. Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина. И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение. Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме. А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша! С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!
Светлината на Храма 