Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука предава разговора между Господ Иисус Христос и един от законниците. Законникът е човек вещ в познаването на Мойсеевия закон, учител на народа, за когото се предполага, че знае ясно пътя на спасението.
             Този законник иска да изкуши Господ – ще рече – опитва се да поведе беседа, в която да подведе събеседника си да покаже незнание или невникване в Божието слово.
            „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ – пита законоучителят. Той се обръща към Христос не като Божи Син и Спасител, а като авторитетен равин.
              Иисус му отвръща с въпрос: „В Закона що е писано? Как четеш?“
              Господ знае добре, че законоучителят цял живот се занимава с четене и тълкуване на Мойсеевото Петокнижие.
              Затова законникът отговаря с безсмъртните слова от Свещеното Писание: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, с всичката си сила, с целия си разум, и ближния си, като себе си“.
               Братя и сестри, това е сърцевината на нашата вяра. В тези думи се заключава целия старозаветен закон, даден на Мойсей. Единствената разлика – единствена, но много съществена, е понятието „ближен“.
                Кой е нашият ближен?
                Така и законоучителят пита Христос, искайки да се оправдае – „Кой е моя ближен?“
                 Нека знаем, че за старозаветния човек, за юдеина, спазващ Мойсеевия закон, ближен е сънародникът, съплеменникът, този, който изповядва същата вяра като нас.
                  С притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос напълно преобръща представата за това, какво представлява истинското дело на спасението, за това, което Самият Той изисква, а именно – новата заповед на любовта, която премахва всички условности и разстояния, всички предразсъдъци и всяко тесногръдие.
                Неслучайно в притчата Господ разказва, че нито свещеникът, нито левитът – служител при храма, са помогнали на нападнатия от разбойници. Онзи, който изпълнява закона на любовта, написан в скрижалите на сърцето, е самарянинът, принадлежащ на отхвърлена, презряна езическа общност, негодна за общение и дори за разговор с правоверния юдеин.
             И в края на притчата законникът признава кой е ближен на пострадалия с думите: „Онзи, който му стори милост“.Така той отбягва дори споменаването на отвратителното за юдеина название „самарянин“.
            С тази притча Господ поучава всички нас. Защото Христовото идване беше изпълнението на Закона. Новият завет е венец и завършек на Стария. Ближният, когото трябва да обичаме като себе си, вече не е само единородният и единоверецът, ближният е всеки, който носи Божия образ – всеки човек.
             И сме длъжни да се опитваме да бъдем като самарянина от притчата. Да помагаме без да се измъкваме, като казваме, че това не е наша грижа. Да обичаме не само тези, които ни обичат. Да помагаме с дела, така както самарянинът спаси онзи, който беше оставен полумъртъв.
             Да виждаме в другия Божия образ, като знаем, че Христос ни дава повелята на любовта и милосърдието. И да не забравяме, че всеки е наш ближен. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя осма след Неделя подир Въздвижение