Честването на Хелоуин – безобидно увеселение или зловеща практика

           В последните десетилетия влиянията от запад са тъй засилени, че често не си даваме сметка как по инерция, без да се замислим, усвояваме, установяваме дейности, налагаме привички, дълбоко чужди на нашата народопсихология, противни на родното ни верую, примитивни спрямо изтънчения светоглед на съвременника, който е уж широко информиран човек, и дори направо вредни в изграждането на ценностна система на подрастващите.
            Едно от тези влияния, превърнало се в пряко заимствана тенденция, е празнуването на Хелоуин – на дело празника на злите сили, и то празнуване, чието лоно е българското училище – всепризнатия храм на образованието още от възрожденско време.
            Какво се получава? Учителят, за да се включи към проект, който му докара средства, е готов да слага маски, да позира, да се предрешава, да се демонизира, подвеждайки и своите ученици в това гротескно забавление. За това той не може да бъде обвинен – масово е наложена представата, че училището е място за забавление, където ученикът, добре знаейки своите права е в позицията на „законодател“ и „критик“.
Често дори и без проект българското училище масово откликва на хелоуин-манията, подозрително лесно наложила се сред интелигентите в нацията – нашите учители. Възможно е мнозина от тях да мислят, че по този начин осъществяват по-добрата връзка с младите.
           По разбираеми причини родителите, израсли в поколенията на прехода и лишени от религиозна грамотност, също не отчитат действителния негатив от подобни прояви.
           Маскирането, преобличането в дрехи на съществата от отвъдното, всъщност е отглас от езическите мистерии, когато космосът се преобръща и оргиастично* се пресъздава отново битката меду добро и зло, само че с обратен знак. Всъщност автентично наше „шоу“ в този дух е кукерския танц.
           Езическият реликт на заклинание на злото, като се поставяме на неговото място, всъщност е отпадане от образа, който имаме, отпадане от човекостта, от конституцията на разума. Тази мистериална практика не само че не е безобидна, тя води до „олекотяване“ на темата за злото и доброто в цялост – както това се тиражира в американското кино. Но тя води и до доброволното ни демонизиране в момента, когато се преобличаме като вещица или като трол. Когато сега заеме мястото на аморфния „отвъден“ персонаж, детето и без това привикнало към условността на света (благодарение на технологиите), детето лесно ще заеме ролята на злия, на демона, и на чудовището, и ще привикне да заема тази роля в света на възрастните. Неслучайно имаме толкова случаи на насилие сред деца.
            Като оставим настрани комерческата страна на въпроса (защото търговците се възползват точно от тази страна, продавайки всевъзможни демонски аксесоари), остава открит казуса – защо именно българското училище е гнездото на тази тъжна практика, точно в навечерието на Деня на будителите – хора пламенни на слово и на дело, титани на духа, просветители с ясен взор за политическото и социално бъдеще на една нова, освободена от клопката на робския примитивизъм свободна и просветна България.
            Учители от нашето съвремие, вие сте техни наследници! Дали личи това под маската на вещицата?

*оргиастично (от оргия) – мистериална практика от древните езически времена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s