Евангелско четиво и проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение. Покров Богородичен

 

pokrov1Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
Братя и сестри,
            Да бъдем милосърдни е същината на християнството. Чухме от днешното литургийно евангелско четиво, че Сам Господ изисква от Своите следовници да са милосърдни, така както Небесния ни Отец е Всемилосърден и Всещедър.
Милостта в сърцата ще ни отличи от всички, които живеят по езически. Тя е знак , че наистина сме Христови – не само на думи, но и на дела.
Христос не просто изисква да сме добри към ближния, който в старозаветен смисъл е единоверният, единородният, уважаваният и почитаният. Христос изисква да сме добри към всички – дори към враговете си.
Никое религиозно или философско учение не изисква любов и доброжелание към врага.
Единствено Христос го изисква и то многократно.
Защото всички познати учения, дори и старозаветният закон, който Бог дава на Мойсей, нямат пълнотата на съвършенството, която иде с Богочовека Христос.
Да обичаш врага си е толкова свръхмерно и чудно, толкова превишаващо нашия, сякаш естествен след грехопадението, егоизъм, че онемяваме от това търсено съвършенство, сякаш сме попаднали в друг свят.
Да, да обичаш врага си е изискване и насока от другия, небесния свят. Защото Спасителят иска да ни направи жители на небето. Иска да подражаваме на Отца, Който е благ към неблагодарни и зли.
Иска да постигнем жилище в дома на Отца, където е денят без залез и където са Божията Майка и светиите.
Да обичаш врага си, значи да се молиш за него, да го жалиш и да му простиш от сърце. Значи и да му помогнеш, ако изпадне в нужда. Значи да се бориш за неговото спасение. Така както Господ прости на своите убийци с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“.
Това бяха думи и на архидякон Стефан, когато озлобените юдеи го засипваха с камъни.
Не само не бива да злорадстваме, а трябва да скърбим за нашия брат, който е паднал в омраза и изкушение. И милостта ни трябва да се простира над цялото творение – и над хора и над животни, и над всичко, което Небесният Художник е създал със Своята Премъдрост.
Братя и сестри, да се стараем да бъдем милосърдни, като помним, че най-високото стъпало по лествицата на въздушните митарства в задгробния живот е именно стъпалото на жестокосърдието. Макар и преминал целия „частен съд“, новопредставеният може да отпадне именно от това последно стъпало, защото не се е показал милосърден.
Затова да гледаме да извършваме доброделанието тайно, по християнски и преди всичко да имаме милост в сърцата. Тогава ще ни бъде чуждо и осъждането, и клеветата, и всяко злонравие.
И ако се огледаме, наистина ще намерим начин да бъдем милосърдни – и в мисли, и в думи, и в дела.
На помощ са ни небесните жители – Майката Божия, ангелите, пророците, апостолите и цялата небесна Църква, която не спира да се моли за нас. До нас е нашият ангел, който винаги ни подтиква към милост. Да не заглушаваме гласа му и да бъдем бързи на повика към милосърдие.
Можем да си честитим, защото днес е Покров Богородичен – празник от 10 век, в чест на едно от чудесата, сторено от света Богородица в Константинопол. Майката Божия е простряла своя покров над обсадения от ислямски войски столичен град и молещите се във Влахернската църква – свети Андрей и неговия ученик, са се удостоили със съзерцанието на това величествено видение.
Нека да не спираме да се молим на Всемилостивата Владичица да простре своя покров и над всяко вярващо и съкрушено сърце.
Божието благословение да е по Нейните молитви и над всички нас! Амин!
Копирай Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение

Иконата е копирана от http://www.hram.zp.ua

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s