И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Братя и сестри,
Чухме от днешното евангелско четиво, че Господ Иисус Христос казва: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва.“ Ние сме в попразненството на Кръстовден – деня на честването на Светия Кръст Господен. Какво значи да се отречем от себе си? Значи да приемем своите житейски изпитания като страдания в име Христово, като път в Христа и като съзнателно отречение от лековатия и суетен светски шум, с всичките му улеснения, повърхностни радости и измамни заблуди. Да последваме Христа – значи да не бягаме от страданията, а да осъзнаваме техния смисъл. Защото страданията ни имат смисъл – и болести, и скърби и утеснение, ако са приети без ропот, в име Христово, могат само да ни помогнат да се възкачим по невидимата лествица към небесното царство. Обратното – охолството, липсата на грижи, безметежния живот, може да бъде точно онзи камък, към който привързани да потънем към бездната. Да вземем кръста си – значи да не роптаем, и сред най-тежките страдания да казваме „Слава Тебе, Боже, слава Тебе“. Да, можем да просим изцеление, облекчение и избава от утеснението, но да не забравяме, че Бог знае от какво имаме нужда и че Той – Вездесъщият, Всемилостивият устройва нашето спасение. И не се знае дали точно това наше малко, тихо, безропотно претърпяване да натежи в деня на Съда за добрата ни отсъда. Днес честваме и една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й. Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията. Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител. Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов. Честито на всички именици! Амин!
Светлината на Храма 