Да си православен днес

Пост

           Светът понякога помръква от греховен мрак. А душата, беден странник по земния път, жадува да се къпе в светлина. Но нейният носител е тялото, което тегне към световните измами. От това произлиза сложната зависимост на душата от тялото и трудните взаимоотношения между тези две противоположности.
            Става така, както когато с кола, теглена от кон, се пренася скъпоценно съкровище. Конят е тялото, съкровището е душата, а коларят е личната воля на човека. Тя управлява движението и от нея зависи най-вече дали товарът ще бъде пренесен благополучно до целта.
            Ако конят е буен, трудно ще се обуздава от коларя и богатството може да се разпилее. И тялото трябва да се укротява, за да се опази душата неповредена. Това на практика става чрез въздържание от силни храни, чрез пост. Но и най-кроткият кон, ако не е направляван добре, може да се отклони от правата посока и колата да попадне в някоя пропаст. Необходима е бдителност, необходимо е личната воля да бъде на стража. Така се стига до другия по-важен пост, до духовния пост.

           Той изисква да се наложи пост на ума, за да се ограничават мислите от светската суета, а умът да се укрепява с молитва и богомислие. Необходим е пост на езика, за да бяга от безполезни разговори и особено от осъждане на ближния. Необходим е пост на сърцето, за да се пази от греховните стрели на злото, да прощава и да обича. Необходим е пост и от суетни грижи, които отвличат вниманието от всяка духовност.
            Постът изтънява тялото и прави духа ведър и радостен. Особено духовният пост внася в душата смирение, кротост към хората и укрепява силите за духовен живот. А земният път на душата е сложен. Той крие много изненади.
           Понякога се налагат остри завои, които изискват опитност, за да се избегне греховната кал. Идват и стръмнини, за което се изисква издръжливост. Постът трябва да бъде по разум, според физическите сили.
           Идват широки равнини, когато след продължителен строг пост се дава утеха на тялото за подкрепа. Но и тогава се изисква внимание, защото както едно камъче може да преобърне колата, така и по нищожен повод може да пострада душата. Идват и греховни ветрове, и бури, и мъгли, и дъждове. Идват изпитания от различно естество.
          За разлика от телесния пост духовният не бива да се прекратява или намалява за миг. Минута невнимание и катастрофата е станала. Злите сили дебнат човека като диви зверове, за да го изплашат и отслабят волята му.
           Без двойния пост човек лесно разпилява духовното си съкровище. А при смъртта тялото ще се „разпрегне“ от душата. Тази душа, която е прекарала в бдителност, ще си отдъхне. Извървяла своя земен път благоразумно, Бог ще я приеме в небесното царство.
                          монахиня Валентина Друмева
(духовни размисли, вдъхновени от „Езерни молитви“ на свети Николай Велимирович)   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s