1 януари – Обрезание Господне

         Обрезанието е свещенодействие, установено при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Като печат на този „знак“ служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като „баща на вярващите“, Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името „Иисус“, наречено от ангела. Пресветата Му майка и праведният Йосиф принесли предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле.
          Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни.

1 януари – Свети Василий Велики

           Свети Василий е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство. Блестящите умствени дарби на младежа, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища, където получил богати и разностранни познания. Стремейски се към подвижнически живот, той се оттеглил за известно време от света. По-късно се завърнал в родината си, приел презвитерски сан  и бил незаменим пастир за кесарийските християни.

              След смъртта на кесарийския епископ бил избран на негово място. С голяма всеотдайност той се заел с благотворителност, като около храма бил изграден голям комплекс, известен като Василиада, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
            Свети Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като „стълб и крепило на истината“. Той  дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, съставил литургия, известна и до днес под името „Василиева литургия“.
              Свети Василий починал  на 1 януари 379 г., едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата и на 30 януари, когато се почитат заедно тримата светители – свети Василий Велики,  свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст.

6 януари – Богоявление (Кръщение Господне, Йордановден)

           Преди Христос да излезе на проповед сред народа, един праведен мъж, свети Йоан  Кръстител, призовава към покаяние и кръщава хората в р. Йордан за очистване на греховете им.
           Господ нямал нужда от покайно кръщение, защото е безгрешен, но отива да се кръсти и дава пример за нас. Щом Христос излиза от водата, става чудо – над главата  Му се спуснал бял гълъб. И ето, че се чул глас от небето: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ ( Матея 3:17)
            Така се разкрива тайната на Света Троица – нашият Бог е Един, но има Три Лица:
Бог Син се кръщава във водите на река Йордан,
Бог Дух Свети слиза над Сина във вид на гълъб,
а Бог Отец потвърждава с глас от небето, че Иисус Христос е Негов Син.
           Всеки православен християнин изповядва вярата си в Света Троица, като изобразява върху себе си кръстния знак с думите: „В Името на Отца и Сина и Светия Дух!“
           В деня преди Богоявление, както и на самия празник, се извършва Велик водосвет. Водата от Великия водосвет християните носят по домовете си. Тя се съхранява в специални съдове и е лечителна за душата и тялото.

7 януари – свети Йоан Кръстител, Ивановден

           Сам Господ казва, че сред родените на земята, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. По сърце той е чист като ангел, затова често на иконите го изобразяват с ангелски крила. Много са пророците, които предсказвали идването на Спасителя, но само последният от тях – свети Йоан Кръстител, се удостоил с честта да Го види, да Го кръсти и да посочи, че Той е нашият Спасител. Отдаваме почит на този велик пророк  на следващия ден след Кръщение Господне, 7 януари – Ивановден.

17 януари – свети преподобни Антоний Велики

           Свети Антоний Велики се родил в Египет през 3 век в християнско семейство. На 20-годишна възраст, когато починали родителите му, той напуснал света, започнал подвижнически живот, посветен на Бога, като преживял в усамотение десетки години и достигнал духовно съвършенство. Бог му дал изобилна благодат и дар на чудотворство. Преподобният желаел да се скрие от всички, не искал и не търсил слава. Но в планините наоколо се заселили негови подражатели и свети Антоний се грижел да внуши на своите ученици преданост към волята Божия, молитвата, отречение от всичко земно, неспирен труд. Затова преподобният Антоний се счита основател на монашеството. Той починал в дълбока старост на 105 години в 356 година.

18 януари – свети Атанасий  Велики

           Свети Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение. Роден е през 295 г. в столицата на Египет – Александрия.
           Като преминал всички стъпала на църковната йерархия, свети Атанасий бил поставен епископ на Александрия.  Той се прочул в отстояването на православната истина и в изобличаване на тогавашните ереси, катооще приживе го нарекли „баща на православието“  Враговете му на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. Свети Атанасий написал много съчинения, посветени на утвърждаването на християнската вяра.
            В 373 г. свети Атанасий починал в Александрия на 76 -годишна възраст. Църквата почита светеца на 2 май, когато починал, а на 18 януари го почита съвместно със свети Кирил Александрийски – друг велик египетски епископ, посветил целия си живот в отстояване на истината.

към Начало