В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братя и сестри,
Както чухме от литургийния евангелски текст, Господ Сам повикал болната прегърбена жена с немощен дух, свързана от сатаната цели 18 години. Сам я повикал да я освободи от недъга й. Така Той – Всеблагият и Всемогъщият Творец Промислител вика всички нас, прегърбените под бремето на греховете си, всички нас, вторачените в земните неща. Призовава ни, за да ни изцели. Търпеливо ни изчаква да намерим пътя към храма. Благ е като Родител, който оставя детето си още малко да поиграе, но в момента, когато детето застраши здравето си, улисано в играта, Той бърза да грабне и да го спаси. Господ е щедър на милости. И както щедро изцели прегърбената, вследствие може би на таен грях, жена, така може да изцели и нашите окаяни души. Не трябва да допускаме мисълта, че щом сме в църквата, значи автоматично ще се спасим.
Само Господ спасява. Само Господ знае кой ще се спаси.
Да не изпадаме в самомнение, че греховете ни не са страшни и щом се изповядваме и причастяваме четири пъти годишно – това е достатъчно за нашето спасение. Защото и най-дивните Христови угодници са виждали своите собствени грехове, дори в миговете на духовна зрялост и мир. Свети Исаак Сирин казва, че Църквата е спасението на тези, които са се загубили. Да, вече сме тук, в църквата. Да бдим сега, да не би напразно да сме тук, да не би помислите, осъждането, високомерието и тщеславието да не са товарът на нашето невидимо прегърбване и вторачване в земното. А Всеблагият Бог, като види нашата искреност, винаги ще ни помогне. Защото дори врабче не пада от стрехата без Неговия Промисъл. Да не презираме никого, да не се надсмиваме над чуждите грехове и пороци, и да виждаме себе си като най-достойни за осъждане – ето настроението на истинския християнин. Да даде Господ, по молитвите на днес честваната света великомъченица Варвара, на свети Йоан Дамаскин и на всички светии, да даде Господ със страх и трепет да извършим спасението си. Амин!
Светлината на Храма 