Братя и сестри,

           Започнаха благодатните дни на Рождественския пост. Да се потрудим над себе си, да въстанем на битка със собствените си немощи и страсти, да смекчим сърцата си, като се пазим от злост, гняв и осъждане – ето към това очистване ни призовава Църквата.
Защото времето ни е твърде кратко, както казва свети цар Давид, седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, и повечето от тях е труд и болест.
Защо пропиляваме ненужно това безценно време, дадено от Господа за делото на нашето спасение. Гледаме сякаш всичко друго да уредим – и деца, и внуци, и имоти, и кариера, и пенсия, а забравяме или оставяме последното – точно делото на спасението ни.
Да не бъдем топлохладни, а изцяло отдадени на Бога. Защото ясно е – не сме аскети, не сме постници или богосъзерцатели като древните християни. Но нека в милостивото си сърце да се родеем със светиите, просияли преди нас.
И преди всичко – да се уповаваме Богу, защото Той, Всесилният  и Всеблаг Промислител, не ще остави дори врабче да падне от стрехата, а какво остава за нашите души. Бог е промислил за всичко, достатъчно е да обърнем взор към Него с разкаяние и надежда и Той ще ни въздигне, ще ни облагодати, ще отрие всяка сълза от очите ни, ще възпълни недостигащото.
Благословени и преизобилни  в духовния плод да са дните на Рождественския пост. Амин!