Архангелова задушница

1

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

            Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртвиа на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

          Да запишем имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната литургия днес, както и през цялата година – какво по-добро за душата на починалите. От най-дълбока древност свещеникът-предстоятел на службата е поменавал изписаните върху т. нар. диптиси имена на живи и починали, като отделял  частици от хляба, който Светият Дух ще претвори в Тяло Христово. С поменаването на името на покойния, невидим за телесните очи лъч светлина отива до отходилия от нашия тварен свят. Молитвата на Църквата, застъпничеството на ангелите, Божията майка и светиите, преклонението на сърцата ни пред Божията отсъда, упованието, че Божието милосърдие побеждава всяка наша немощ, единението с небесния свят и нашите починали сродници – единение реално и конкретно в Тайнството Свето Причастие – ето духовният ни път в деня на Задушница.
          Житото от помена символизира възкресението, житното зърно умира в почвата, за да възкръсне вече зрял клас, така и починалия от гроба, от мястото на тъма и тление, ще просияе като от лъчезарен чертог за лъчистата пролет на вечния живот. Защото знаем „Сее се в тление – възкръсва в нетление„, както казва свети апостол Павел (1 Кор. 15:42). Подаваме храна и дрехи не защото духът се храни и облича, духът на покойника е нематериален, а заради делото на милостинята, заради призванието да нахраним и обуем някой гладен и немощен в името на починалия. Защото знаем –  „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу” (Притч. Сол. 19:17).
          Затова с трепет и надежда молим и просим от Този, Който чрез Своя апостол е повелил Църквата да възнася „молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци” (1 Тим.2:1), молим Господ на любовта и на всяка милост да упокои починалите в място злачно, блажено и спокойно, където няма болка, скръб и въздишка.

          Вечна памет на починалите.
          Царство им небесно!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s