Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември

          Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.
           На празника Рождество Богородично се пее следната песен:
          „Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“ 

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен –
Кръстовден – 14 септември

            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-честваният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.
           В началото на 4-ти век Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Римляните страдали много от неговото тежко иго и потърсили помощ от император Константин, който управлявал днешните земи на Англия, Франция и Испания.
           Константин не бил езичник, но не бил още и християнин. В чудно видение Бог му открил истината: Веднъж, когато слънцето клоняло на запад, Константин и войниците му видяли на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”! Всички се уплашили, защото дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже бил използван като оръдие за позорно наказание. През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците.
           Със силата на Кръста, войската на Максентий била разбита. Император Константин бил поразен от случилото. Той поискал истински да познае вярата на християните.
            В памет на това събитие светата православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее:
           “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.
Света Елена – майката на император Константин, пожелала да открие Кръста, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания в Палестина били намерени трите кръста, зарити в земята. По съвета на йерусалимският архиепископ, доближили до трите кръста умрял човек, когото носели към гробището. Умрелият възкръснал, когато се допрял до Христовия Кръст. Архиепископът въздигнал високо Кръста и го раздвижил на всички посоки, за да му се поклони народа. Множество езичници и юдеи приели свето Кръщение.
              Света Елена взела част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, и ги отнесла в дар на Цариградската църква. Останалата част от Кръста се пазела благоговейно в йерусалимския храм.
              Светите Константин и Елена са наречени равноапостолни, защото разпространявали ревностно християнската вяра.