Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница

Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло, ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
          Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
         Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях, и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
          И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
          Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, а всичко останало ще ви се придаде“

Братя и сестри,
           Това са думи на Господ Иисус Христос от знаменитата Му проповед на планината, изложена в 5, 6 и 7 глава на Матеевото евангелие. Тук са преките наставления на Спасителя за нашия морал, за нашето житейско поведение, за отношението ни към света и хората.
           Господ ни увещава и приканва да се отпуснем на крилете на Божия промисъл. Той казва: „Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем? … Защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.“
           Да, Отец знае най-съкровените дълбини на сърцата ни. Той ни е създал. Той знае всичко за нас и нашите нужди. Ето, и малкото дете търси с поглед своя родител и когато го види и го улови за ръка, вече е спокойно. Така и ние за Отца сме малки чеда, младенци, които Той горещо обича.
           Защото от любов към нас Отец изпрати Своя Единороден Син дори на кръстна смърт, за да имаме ние спасение.
            Защо тогава се теготим за толкова много житейски неща? Защо отделяме толкова много време за размисли за прехрана и облекло, защо просто не се доверим на Бога, Който облича дори цветята в полето по тъй разкошен начин.
           Да работим, да се молим, да благодарим Господу за всичко, но да не чертаем планове. Защото често нашите планове, дори без да искаме, са противни на Божията воля. Ако имаме желание за нещо, отправено в бъдното, да се обърнем към Бога с молитва. И ако е угодно Нему, Той ще ни го даде.
          Ако ли не, да се смирим. Защото Създателят знае най-добре от какво всъщност имаме необходимост.
          А това е царството на Бога – ще рече Църквата и Божията правда – ето това трябва да търсим първо.
         Затова да не бързаме с амбиции и гняв да кроим нещо, да не бързаме с далечния си взор в бъдещето. Защото сме преходни като полски цвят и притежаваме единствено настоящето. Да не го пропиляваме в празни вълнения по суетни и ненужни неща, по въздушни кули и безсмислени занимания.
Да обмислим нашето настояще с молитвата и скритото добротворство. Така и сърцата ще се изчистят с всяко „Господи помилуй“, така и с одеждата на добри дела можем да пожелаем да се облечем. Защото имаме само нашето човешко  „сега“.

           Да не го пропиляваме – ето към какво трябва да се стремим. Ние сме пътници в тоя свят и ще оставим тленните си хижи – телата си, ето това е сигурно. Но Господ ни дава време да Го потърсим така, както пеленачето зове своята майка.
            Да даде Господ да сме с Него от дясната Му страна в часа на Съда.
            По молитвите на мъчениците от Никопол Арменски и по застъпничеството на Майката Божия, Бог да ни вразумява и спасява. Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s