Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

          А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: Не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: Този е, а други: Прилича на него, той пък казваше: Аз съм.
          Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
          Той отговори и рече: Един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: Иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
          Те пък му рекоха: Де е Той? Отговори: не зная.
          Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал.      Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: Как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: Пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
          Родителите му отговориха и им рекоха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп, а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте, нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите, защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха:   Той е пълнолетен, него попитайте. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай Богу слава, ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
          Той отговори и рече: Дали е грешник, не зная, едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
          Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
          Отговори им: Казах ви вече, и не чухте, какво пак искате да чуете?  Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
          А те го изхокаха и рекоха:  Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог, а Тогова не знаем откъде е.
          Отговори човекът и им рече: Това е и чудното, че вие не знаете откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници, но който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
          Отговориха му и рекоха: Ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
          Иисус чу, че го изпъдили вън и като го намери, рече му: Ти вярваш ли в Сина Божий?
          Той отговори и рече: Кой е, господине, та да повярвам в Него?
          Иисус му рече: И видял си Го и, Който говори с тебе. Той е.
          А той рече: Вярвам. Господи! И Му се поклони.

Братя и сестри,

            Сам Господ казва:“ Докле Съм в света, светлина Съм за света.“ Иисус Христос произнася тези знаменателни думи миг преди да намаже очите на слепородения с калчица от земя и вода. Да, Господ казва това, защото още немного време ще бъде сред хората на земята в плът, наближава времето за кръстните страдания и Великото Възкресение. Но Той, Всемилостивият, е тук, въплътеният Бог е тук за да изцели болните, да отвори очите на незрящите, да излекува хромите и да благовести на нищите.
            Предвечната Светлина, Второто Лице на Света Троица, чрез Когото всичко е станало, Единородният на Отца, Светлина от Светлината, никога не се отлъчва от небето. Дори и в дните на земния Си живот, Той неотменно пребивава на небето. Но докато е в нашия свят, Богочовекът казва: „Докле Съм в света, Светлина Съм за света“. Защото Неговата милост не ще остави затворени очите на слепия и не ще остави в мрак жадните за богопознание.
             Докато е тук Лечителя, не ще остане неизлекуван никой, не ще бъде отминат страдащия, не ще бъде изоставен заблудения. Защото в деня на Своя Живот Спасителят работи неуморно за придобиване и спасение на най-милото Богу творение – човека.             Наближава нощта, когато никой не може да работи.  Христос говори не просто за спускащия се мрак, а за предстоящата Си раздяла с хората, за края на Боговъплъщението и Своето отхождане от света.
            Роденият преди вековете от Отца без Майка, Роденият във времето от Майка без земен баща – Безгрешният Спасител Иисус Христос, е милостив към страданията на хората. Още повече, че Сам Човек, във всичко подобен нам, освен в греха, Той съчувства и състрадава на нашите немощи. Той не ще остави слепородения във вечен мрак, не ще оставаи и човешкия род в тъмата на невежеството и заблудите на езическата мерзост.
           Той е Светлината на света.
           И щом сме тук – в църквата, привлечени от тази Светлина, Която е Христос – Слънцето на правдата – ще рече сме изцелени от духовната слепота.
             Но да внимаваме да не се окажем, макар кръстени, макар просветени, макар причастни на Светлината, да не се окажем всъщност в мрака на лицемерието, на тщеславната и горда мнима добродетел. Да не се окажем лишени от сватбената премяна, която трябва да има всеки, който иска да е участник в брачния пир на Божествената Любов.
            Божията Майка и светиите да се застъпват за нас, да не се окажем слепи, макар и вече изцелени.
              Амин!