Дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Йосифу. А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала, и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Йосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце, и говореха помежду си: Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален, а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно, и много се уплашиха. А той им казва: Не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия. Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея, там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба, тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Светлината на Храма 