Евангелско четиво и проповед на Лазарова събота

                          Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
            Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

            Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
            Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
            Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
             Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
             Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии, и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го, а Мария седеше вкъщи.
             Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
             Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
             Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
             Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
             Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
            Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
            А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
             Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
              Иисус се просълзи.
              Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
              Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
              А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
             Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
             Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
             Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
              Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
              И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
              Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

                   Братя и сестри,

          Възкресяването на Лазар, Господния приятел, положен от четири дни в гробницата, е едно от най-великите чудеса на Всемогъщия Господ. Евангелист Йоан разказва подробно за това изключително събитие (Йоан, 11:1-45), , което ще усили вярата у множеството Христови следовници, че пред тях е Месията, Избраният, Божият Син, Спасителят на света.
          Братът на Марта и Мария, когото Христос обича – Лазар, е положен в гроба. Такава е участта на всички човеци след грехопадението, наследили от прародителите Адам  и Ева грях, скърби и смърт.
           Всички са в скръб. Множество юдеи са дошли да утешат опечалените сестри.
           Но ето, Чудотворецът иде. Иде Онзи, чрез Когото всичко е станало, Предвечното Слово, Което прие плът и заживя сред човеците, иде Богочовекът, във всичко подобен нам освен в греха, иде Христос.
            И виждаме, че в този час Всемилостивият Господ се просълзява. Обичта Му към Лазар, към скърбящите Марта и Мария и към грешния човешки род, впримчен в злата примка на лукавия, е безмерна.

            Не е умрял само Лазар. Умира и продължава да умира окаяното човечество.
            Но ето, още малко и на това ще бъде сложен край. Още малко и смъртта ще бъде победена, още малко – Лазар ще възкръсне и така ще стане предвъзвестител на нашето Възкресение. Още малко и Оня, Всесилният, Всесветият, Човеколюбивият Спасител ще поеме скръбния път на страданията, за да може да ни направи съучастници на най-грандиозното събитие от историята на човечеството, а именно – Своето Собствено Възкресение.
             Иисус просълзен върви към гробницата на Лазар. Неговата човешка природа безмерно състрадава на жалеещите. Защото смъртта е чужда, смъртта е враг, който трябва да бъде унищожен. Но никой човек не може да унищожи това греховно наследство. Може да го унищожи единствено Богочовекът, Който стои до гробната пещера на своя приятел.
              Сама Марта, Лазаровата сестра казва за умрелия обичайно човешко наблюдение, познаващо, утвърждаващо естествения ход на нещата – разпадането на всичко съставно.
              В отговор на Христовата повеля да се отвори гробницата, тя казва за починалия: „мирише вече, защото е от четири дни“.
             А Иисус се обръща към нея: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш славата  Божия?“
            Да, Всесилни Господи, Слово на Отца, Светлина, приела плът – ето и ние сме в потрес и изумление пред Лазаровата гробница.Чуваме високия глас на Онзи, Който е Художник на света, на Сина Божий.
             И порядъкът, придобивка на змея и на смъртта след прародителския грях; този порядък спира, прекъснат от всемогъщото Божие слово.
            „Лазаре, стани!“ – призовава Господ.
             Така ще бъдем призовани всички в мига на всеобщото възкресение. Сам Господ, броени дни преди своите страдания, ни уверява в Божествената Мощ и Своето безмерно човеколюбие.
              И както възкреси четиридневния Лазар, Бог призова и душите ни, умъртвени от грехове.
              Братя и сестри, всички ще възкръснем. Ала не на всички участта ще е еднаква. Едни ще възкръснат за живот, други ще възкръснат за осъждане.
              Да даде Господ да бъдем сред Господните приятели като Лазар, да бъдем сред участниците в добрия дял, който няма да се отнеме. Да се молим със сълзи на покаяние, които да оживотворят душите ни, та при общото възкресение да сме от ония, които са отдясно на Съдията.
               По молитвите на праведния Лазар, живял цели 30 години след своето чудно възкресение, епископът на Кипър – по молитвите на Лазар, Господния приятел, Бог да ни прости и помилва. Амин!

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s