Сам Бог живее в Своята Църква. Всеки кръстен православен християнин има право да се ползва от спасителната благодат на Църквата. Ще рече – всеки кръстен може да се причастява.
          Какво е Светото Причастие? По народному се нарича „комка”. Светото Причастие е в центъра на богослужебния живот, изпепеляващо оръжие срещу бесовете, изцеление на душите и телата ни, най-силното лекарство срещу всяка болка, немощ, срещу всяко вражеско нападение. Единственият начин обаче, да го приемем за спасение, е да отхвърлим нашите греховни навици и да се покаем, и след лична индивидуална изповед да пристъпим към Чашата Господня с чисто сърце.

          Смъртен грях правят християните, които ходят по екстрасенси, ясновидки, врачки, баят си, леят куршуми, гадаят на кафе и карти, често пъти дори водят децата си на тези демонични свърталища. Докато не прекратят и не се покаят за греховете си въпросните християни, не могат да се надяват да получат изцеление и облекчение.
          Но Господ е милостив. Достатъчно е нашето покаяние и твърда увереност, че няма вече да повтаряме греха, достатъчно е съкрушението ни пред свещеник в тайнството изповед, и вече можем да пристъпим към Светата Чаша.
          Редно е да сме се въздържали от месо и блажни храни, от плътско общуване, а също така жените не трябва да са кръвоточиви.
          Не може да пристъпи към Свето Причастие и онзи, който има църковно запрещение (епитимия), наложена от изповядващия свещеник. Ако пристъпи – прави двоен грях. В тези случаи християнинът трябва да изпълни определеното от неговия духовник задължение, например поклони, четене, извънреден пост или друго нещо, и чак тогава с благословията на свещеника си да се причасти.
          Децата до 7 години могат безпрепятствено на всяка литургия да пристъпват към Свето Причастие, стига да не са закусвали. За тях не се изисква пост и изповед. Голям грях е, че днешните християни не водят редовно децата и внуците си на Причастие. Сам Господ казва:”Оставете децата да идват при Мене”. Така малките християнчета ще растат душевно и телесно здрави, защитени от зли очи и всяко злокобно действие, а не като ги водим при екстрасенси и баячки.
          След 7-годишна възраст се предполага, че детето вече може да различава добро от зло и тогава то може да се причастява след изповед под формата на разговор със свещеника. Добре е когато семейните хора си имат общ изповедник – духовник, който може да ги направлява, като ги предпазва по-добре от всички сривове в техните отношения.
          Голям грях е за изповед да се дават пари.
          Жените пристъпват към Свето Причастие без червило! Желателно е в църквата да идват с поли или рокли – с една дума облечени в женски дрехи. И като цяло – и мъже, и жени да не са разголени.
          Независимо на каква възраст сме и въпреки че не сме възпитани от малки като християни – винаги можем да положим добро начало. Бог е търпелив. Той ще ни помогне. Ако никога не сме се изповядвали ( а за неосъдно, спасително Причастие е нужна индивидуална, т.е. лична изповед пред свещеник), то пак може да се престрашим. Ще кажем на духовника, че никога не сме се изповядвали и той ще ни напътства с въпроси. Например при жените един от най-основните тежки грехове е съзнателното осъществяване на аборт. Той е убийство – тежък грях, за който е редно да се покаят.
          Не може да искаме помощ от Господа, а да не се освободим от всичко лошо, с което сме Го прогневили.
          Не може да искаме да се съединим с Господа (а Светата Чаша е Самият Господ), ако не се очистим и подготвим, за да приемем спасителното лекарство.
          Ако сме болнави и не можем да постим, както другите, ако пием лекарства, ще искаме благословия от свещеника за смекчен пост, но в никакъв случай не бива да се отдалечаваме задълго от Свето Причастие.
          В Светата Чаша, под образа на хляб и вино, се преподава претвореното Тяло и Кръв Господни.
          Четири пъти годишно е един обичаен минимум за причастяване на християните.
          Можем да пристъпваме много по-често към Причастие в съгласие със съветите на нашия изповедник.
          Най-важното условие обаче, за пристъпване към най-силното лекарство, е прошката. Редно е преди Причастие да поискаме прошка от всички, с които сме се скарали, но ако не можем, то поне вътре в сърцата си да се простим.
          В празничния ден на нашето Причастие, празничен защото сме се съединили със Самия Бог (не е задължително да е голям празник, за да се причастим) – в този ден не трябва да плюем, нито да целуваме икони, ръката на свещеника или нашите близки. Нужно е да се отдадем, ако можем, на духовни занимания, като се приберем вкъщи (не на клюки и скандали), например на четене на Евангелията и молитви.
          Не бива да забравяме да прочетем както предпричастните молитви и канони (от молитвеника), така и следпричастните благодарствени молитви.
          Идваме на литургията в църквата в деня на Причастието на гладно и жадно, като още от полунощ сме спрели да ядем и пием.
          Ако извършваме така със страх и трепет своето спасение, Бог не ще ни откаже Своята помощ.
          Защото Господ чрез устата на своя апостол казва”Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?“ (Рим.8:31) и също”Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Мат. 28:20).