Евангелско четиво и проповед на неделя на преподобни Йоан Лествичник

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“

Братя и сестри,

така Господ Иисус Христос обяснява на апостолите защо те, въпреки дадената им от Него благодат да извършват чудеса, не могли да изгонят немия дух от обсебеното момче. Да, апостолите имат благодатта свише, но Господ пояснява, че са нужни и собствени лични усилия. Тези усилия, ведно с искрената ни вяра в Спасителя, са молитвата и поста – най-силните оръжия, дадени на човека срещу древния ни враг. Защото воюваме с онзи, който открай време е човекоубиец, както казва Господ, воюваме с бащата на лъжата и неговите зли пълчища. В тази бран Бог ни е въоръжил – дал ни е всеоръжието на вярата, щита на надеждата, покривалото на любовта, дал ни е поста и молитвата, които изгарят бесовете.

          Защо толкова често, когато сме на молитва, сме разсеяни, несъсредоточени, небрежни и с блуждаещ ум? А колко много сме съсредоточени във филм или телефонен разговор? Защото древният ни враг – лукавият дух, ненавижда молитвата. Тя е най-важното дело на християнина, връзката му с Бога, въздухът на човешката душа. Гибелните стрели на противника веднага се насочват към нея и ако не могат да ни отклонят от богослужение или лична молитва, злите духове нападат немощния човешки ум и го правят разсеян. Твърде често невидимият враг ще ни внуши дори привидно благовиден предлог – например да посетим болен, само и само да не допусне да застанем на молитва.
            Но нека да упорстваме в самопринуждението. Нека винаги – седим или работим, да въздишаме към Господа с думите „Господи помилуй.“ Нека не пренебрегваме, колкото и да бързаме, утринните молитви. Да не затваряме очи нощем без вечерните молитви. Да не се леним за богослужба и по-често да пристъпваме към Светите Тайни с трепет и съкрушено сърце.
             И да помним, че само пост, лишен от молитва, нищо не ни ползва. Онзи, който е болен, знае че не може да пости, както му се иска. Но болестта го смирява наместо пост. Но всеки – и малък, и голям, и болен, и здрав, не бива да се лишава от молитва.
            Тя е нужна за душата. Тя е най-ценният ни духовен труд. Тя е радост за ангелите, съкровище за сърцето, възкачване на духа.
             Неслучайно злият дух, като знае нейната важност в невидимата бран, прави всичко възможно да ни отклони от молитвата или да я направи непълноценна.
            Но това не бива да ни отчайва, да не униваме, защото кой знае, може би едно наше „Господи помилуй“ с искрения вопъл на грешната душа, може би ще покрие твърде много грехове…
            Да се уповаваме на Божията милост като следваме Христовите слова, и като имаме пред очи такива славни Божии угодници  като великия Йоан Лествичник, посветил целия си живот на Бога, да се молим на нашия Създател. Защото Всевишният знае колко са слабите ни човешки сили. И това, което не достига от нас, Господ ще възпълни със Своята благодат.
            Амин!
           

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s