Евангелско четиво и проповед на неделя на свети Григорий Палама

Марк 2:1-12

          След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
          И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
            Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
             Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на неделя на свети Григорий Палама

Братя и сестри,
          Днешното литургийно евангелско четиво разказва за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос.
По време на една своя проповед в град Капернаум, в присъствието на голямо множество народ, при Господ водят един разслабен. Разслабен ще рече парализиран, човек, който не може да се движи сам и е на носилка. Носилката му носят четирима негови близки хора и понеже не могат да се доближат до Учителя поради навалицата, разкриват покрива на къщата, където е Спасителя, и спускат нещастния болен с неговата носилка.

           Тогава като вижда вярата им, Господ казва на разслабения: „Чедо, прощават ти се греховете.“ Да прощава грехове има сила само Всесъвършеният и Всесилен Бог.
Но образованите тълкуватели на Мойсеевия закон – книжниците и фарисеите, не познават, не разбират и не усещат , че пред тях не е обикновен човек, а Месията, Божият Син, Създателят на закона. В своето ограничено и тесногръдо схващане на буквата на закона, те пропускат най-важното – знанието, че пророчествата за идването на Спасителя вече са се сбъднали, и че пред тях стои Самият Той – Помазаникът Господен.
Вътре в сърцата си те кипят от възмущение, като мислят, че това е богохулство.
Кой може да прощава грехове, освен един Бог? А Христос, като знае помислите им, веднага ги изобличава. Книжниците смятат телесното изцеление за по-трудно от изцелението на душата, което е невидимо и невъзможно за доказване. В мислите си те стигат дотам, да обвиняват Господа в извършването на нещо, неподлежащо на нашия взор. Едва ли не , прощаването на греховете не е по силите на Богочовека.
Но Спасителят може и грехове да прощава – да изцелява душата, може и тялото да оздрави. Той казва на клетия болник: „Стани, вземи си одъра и върви у дома си.“ След като го е излекувал духовно, Христос лекува разслабения и телесно. За Него – Всемогъщия Творец, чрез Когото всичко е станало, за Него – Въплътилия се Бог, няма нищо непосилно.
Той може да прощава греховете ни, може да ни дарува здраве и тук, на земята. И всички присъствали на това дивно чудо възклицават, радват се и ще носят вестта, че са видели невиждано събитие.
Братя и сестри, нека искаме, нека жадуваме Христос първо да изцели душите ни – да опрости чудовищните ни прегрешения. Да просим за прието от Бога покаяние и за покайни сълзи, защото, какво би ни ползвало придобитото здраве, ако не са опростени греховете ни?
А и често някоя болест иде, за да ни подсети Бог за наши неизповядани грехове. Да копнеем за прощение на греховете и чиста съвест, та да можем да възкликнем с псалмопевеца: „Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, чийто грехове са покрити.“
Да даде Бог по застъпничеството на Майката Божия, Всесвятата Царица Небесна, и по молитвите на великия  светител Григорий Палама, архиепископ Солунски, Господ да ни вземе в часа, когато сме принесли угодното Нему покаяние. Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s