Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 16 урок

            Въпроси за преговор: 
1.Защо Бог ни открива молитвата на фарисея и митаря от притчата? – за да покаже как молитвата разкрива духовното ни състояние, видимо само за Бог, но скрито за човеците, дори и за самите нас.
2.Защо фарисеят излязъл от храма оправдан по-малко? – защото се гордеел с добрите си дела, мислел се за праведен в очите на Бога и на хората, а осъждал останалите като грешници.
3.Защо митарят излязъл оправдан повече от другия? – защото бил обхванат от дълбоко сърдечно съкрушение заради греховете си и възлагал надеждата си за спасение само на Божията милост.
4.Каква е поуката от тази притча за нас самите? – да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди, но никога да не се възгордяваме, защото гордостта заличава всичките ни добри дела, а да придобием духовната нагласа на митаря и да викаме към Бога: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Да следваме митаря в разкаянието, но не и в лошите дела.

        Лука 16:19-31

          В притчата за богаташа и бедния Лазар Господ ни разкрива твърде важни истини за живота и смъртта, и за живота след смъртта.
          След грехопадението в света навлиза смъртта. Смъртни стават и хора, и животни, и растения. Но смъртта не е края – след нея душите на хората, които са живяли праведно, отиват на блажено място, а онези, които са правили зли дела и не са се разкаяли  – на мрачно и тъжно място. От това как ще преживеем земния си живот, зависи каква ще е вечната ни участ.
             Ето какво разказва Господ Иисус Христос в тази притча: Живял един богаташ, който се обличал в най-скъпи дрехи и всеки ден пирувал бляскаво. Това ще рече, че всеки ден той богато се угощавал с най-изискани ястия и най-скъпи питиета, отдавал се на веселие и всякакви земни удоволствия. А в същото време при портите на богатия му дом лежал един бедняк на име Лазар, гладен и дрипав, целият покрит със струпеи (белези от рани по кожата), поради болест, която го измъчвала. Беднякът толкова гладувал, че копнеел за трохите, които падали от трапезата на богаташа.

           Богаташът никак не се интересувал от съдбата на бедния Лазар, не се трогвал от раните му, от това, че нямал сили дори да стои на краката си. Не го и забелязвал. А и Лазар търпеливо понасял мъките си, не роптаел, нито натяквал за страданията си. Животът му бил тежък като кучешкия живот, затова и само кучетата, които бродели бездомни по улиците, идвали до него и ближели раните му, като на свой събрат.
           И умрял бедния Лазар и дошли ангели, които отнесли душата му в лоното Авраамово. Лоно Авраамово означава онова блажено място, където отиват праведниците след смъртта си. Нека си спомним кой е Авраам? От Стария завет знаем, че заради силната си и непоклатима вяра в Бога, праотецът Авраам се удостоил да стане приятел Божий, бил надарен от Бога с многобройно потомство и наречен „баща на много народи“. Всички хора, които имат силната вяра на Авраам, са чеда Авраамови по вяра, затова той е баща на всички вярващи. Затова и всички, които са преминали достойно своя земен път в изпълнение на Божиите заповеди и в смирение са следвали Божията воля, отиват след смъртта си в лоното Авраамово. Там, в лоното Авраамово, се утешавал и смирения страдалец Лазар.
            По-късно умрял и богаташа и го погребали, а душата му отишла в ада на вечни мъки. И като повдигнал очи, богаташът съзрял Лазар в лоното Авраамово. Той взел да моли Авраам да се смили, като накара Лазар да намокри върха на пръстите си с вода и да го разхлади в непоносимия зной и мъка.
Авраам му отговорил: „Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.“ (Лук.16:25-26)
            Едва в този миг богаташът се сетил за другите, разбрал как е пропилял земния си живот в празни наслади, без да помогне на никого. Едва сега разбрал какво очаква душите на тези, които живеят само за себе си, без да се трогват от скръбта на ближните, без да проявяват милост.
Загрижен за петимата си братя, които живеели на земята в охолство и самоугодие, без да мислят за своето спасение, богаташът помолил праотеца Авраам да изпрати Лазар при тях, за да се покаят – той искал изумителната поява на възкръсналия Лазар да ги вразуми.
Авраам му напомня, че те имат Мойсеевия закон, имат напътствията на пророците и това е достатъчно, за да се поучат. Богаташът възразил, че ако не видят някой, който е възкръснал, няма да могат да повярват и да променят греховния си живот. На това възражение Авраам отговорил: „Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.“ (Лук.16:31)
             От тази притча разбираме, че душата продължава да живее след смъртта на тялото, а също така узнаваме, че състоянието на душите не е еднакво – душите на праведниците се утешават, а душите на грешниците отиват на мъки в ада. Разбираме още, че ако човек не се покае за греховете си до смъртта си, след това не може да стори нищо, защото покаянието е валидно приживе. После и да се разкайва, няма да има полза.
            Разбираме, че Господ наказва богаташа не заради богатството му, а заради самоугодието му и липсата на милосърдие, липсата на осъзнаване и покаяние приживе. Душата на Лазар се утешава, не защото той е живял като бедняк, а защото е търпял безропотно своите страдания, като отредени от Бога.
            Тази притча ни кара да се обърнем към своя собствен живот и да се замислим. Дали не живеем само за себе си, за своето добруване, без да се интересуваме за другите? Когато масата ни е претрупана, сещаме ли се за тези, които гладуват, отделяме ли за тях някой залък? Достигат ли до ушите ни воплите на страдащите, на болните, които чакат да ги посетим?
           Тази притча ни кара да се замислим и върху това, доколко вярваме какво се случва с душите след смъртта? Както в миналото, а още повече сега, хората не възприемат истината, която ни разкриват притчите. На тях се гледа като на приказки, като на фантазии. Затова твърде често ще чуем: „Върнал ли се е някой, за да разкаже какво е след смъртта?“
             Да възприемаме така словото Божие, е пагубно за нас. Щом казваме, че вярваме в Господ Иисус Христос, нима няма да повярваме на думите Му? Нека знаем, че да отхвърляме словото Божие, значи да отхвърляме Самия Бог.
Ние знаем, че човеколюбивият Бог изпрати Спасител, Господ Иисус Христос, Който да изкупи нашите грехове и да ни покаже път на спасение. Спасението за нас е да следваме Христовото учение, да следваме Христовия пример и да живеем на земята така, както Той живя, да изпълним най-важните заповеди – заповедите за любовта към Бога и към ближните. Ако се стараем да изпълняваме това, на което ни учи Бог, Той ще ни възкреси за вечен живот в царството Божие.

           Въпроси към урока:
1.Какви истини ни разкрива в тази притча Господ? – истините за живота и смъртта, за временния и вечния живот.
2.Защо богаташът попада в ада? – не защото е богат, а защото не проявява милост към ближните.
3.защо беднякът Лазар се удостоява да попадне след смъртта си в лоното Авраамово? – не защото е беден, а защото търпеливо понася заради Бога глад, болест и страдание.
4.Защо човек не може да промени състоянието, в което попада душата му след смъртта? – защото няма да може да се покае, голяма пропаст дели душите на починалите праведници и грешници.
5.Защо праотецът Авраам отказва да изпрати Лазар при братята на богаташа, за да се покаят? – защото те имат Божиите заповеди, за да ги изпълняват, а щом не вярват на Божиите думи, няма да повярват, дори и да им го каже някой възкръснал.

Задача: Разгледайте стенописа от Рилския манастир, изобразяващ притчата за богаташа и бедния Лазар и опишете  героите в нея. Нарисувайте съвременна картина, съответстваща на тази притча.