Евангелско четиво и проповед на неделя на Митаря и Фарисея

 Лука18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
          Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
          Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

             За да изобличи онези, които се мислят за праведни, Господ Иисус Христос разказва следната притча. Един фарисей и един митар влизат в Йерусалимския храм, за да се помолят.
            Фарисеите са уважавани религиозни водачи, прецизни и образовани тълкуватели на Мойсеевия закон, спазват старозаветната обредност и прибавят дори още от себе си към предписанията, за да бъдат богоугодни.
Митарите или бирниците, по онова време са хора презряни, званието митар е синоним на безчестие, на обслужване на презряната римска власт, за която митарите събират данъци. Често те вземат много по-високи налози спрямо обичайното данъчно бреме, затова и митаря в очите на народа е най-черен родоотстъпник и грабител.

           Фарисеят, като се чувства праведен и благочестив, благодари Господу, че не е като другите човеци. Той казва: „Благодаря Ти, Господи, че не съм като другите – грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар.“
И добавя, за да се наслади на своята ненарушима праведност – постя два пъти седмично, давам десятък от всичко придобито. В своите очи фарисеят е образец на добродетел, сигурен е, че е угоден Господу, гордо и високомерно е вдигнал глава към небето. Неговата праведност не може да се подложи на съмнение от никого.
А митарят стои надалеч, не смее да подигне дори очи нагоре, удря се в гърдите в знак на покаяние и съкрушен мълви: „Боже, бъди милостив към мене, грешния.“ Той знае, че няма добри дела, неговите дела са на неправда, на лихварство и неправедно придобиване. Кой знае колко вдовици и сираци са останали на пътя, заради неговите данъчни налози…
              Митарят съзнава това, той няма дела на добро и милост, няма какво да изтъкне за свое оправдание. Само едно нещо може – да моли Господ за милост за окаяната си душа.
Ние, като всички човеци, не знаем как е приета молитвата, на който и да било от нас. Но Господ, Който иска всички да се спасят, разкрива невидимото Божие решение. Христос казва: „митаря отиде оправдан повече, отколкото фарисея, защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздигнат.“
Фарисеят има залога на изрядния живот, на спазване на Мойсеевия закон, на външно благочестие и липса на греховен навик. Но демонът на гордостта е помрачил душата му, законоучителят се вижда праведен, въпреки че е далеч от истинската милост, лицемерието се е превърнало в същина на опустошеното му от самолюбие сърце. Така и Съдния ден ще го завари без оправдание – за негово собствено учудване. Спазил е всичко, но няма любов Божия. Защото Христос учи, че придобилия Божията любов, възлюбва всички и всичко и вижда всеки като по-добър от себе си. Това е духа на християнското смирение – да се виждаме последни, а не да се къпем в лъчите на нашата си тщеславна праведност.
И този дух на смирение и кротост се изявява у митаря, влязъл да се помоли и да отправи Господу своята покайна молитва. Той не е напълно оправдан, но все пак е оправдан повече, отколкото фарисея.
Неговият пример се отнася за всички ни – днес Църквата ни призовава да го последваме в покаянието.
Но само в покаянието, а не в делата на неправда и грабеж. Защото ако сме грабители и користолюбци, лицемерие ще е да се оправдаваме с думите: „Ето, Бог оправда митаря, ще се покая и Той ще ме оправдае.“

Нека да жадуваме благочестието и доброделанието, лишени от фалш, да се покайваме винаги, защото не знаем часа на своята кончина. Да следваме съкрушението на митаря и да желаем да благоугодим Господу, без лицемерно превъзнасяне – ето стремежа на християнската душа.
            Желаем благословен духовен път в дните, въвеждащи в Светата Четиридесетница. По молитвите на преподобни Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, които днес честваме и най-вече по застъпничеството на Майката Божия, Бог да ни прости, помилва и утеши. Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s