Братя и сестри,
          Щом влезем в храма, нишката на ежедневието прекъсва. Ние сме на небето. Тук, под купола на храма, не е обичайния ни свят. Тук се възнасят общите ни молитви, молитвите на християнското събрание, тук на светия престол са вградени частици от мощи на светии, тук с трепет просим Божията милост. Нека не забравяме къде влизаме, къде сме попаднали. Да се освободим от всяка мисъл за земното и вещественото. Да пристъпваме с благоговение и почитание в дома Божий, който е дом за молитва и със сетивата на сърцето си да въздигаме своя ум от образа, който целуваме, към Първообраза, Който облажаваме. Защото сама Божията Майка, застъпница за всички нас, грешните, възкликва пророчески: „Ето, от днес ще ме облажават всички родове“.
          Та като тачим света Богородица и светиите – Божии приятели, усърдно се молим за тяхното молитвено застъпничество, тъй като Бог, надарил ги с чудотворство и изцеления, Бог е винаги един и същ – и преди и сега, и во веки.
          И както по молба на Своята Майка Той сторва първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, така и до този миг Господ Иисус Христос се вслушва в благото застъпничество на Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия, къпината неопалимая, руното Гедеоново, позлатения кивот и напъпилия Ааронов жезъл – великата преславна Владичица, Пресвета Дева Мария, удостоила се да стане Богородица.
          По нейните молитви и по молитвите на днес честваните мъченици – свещеномъченик Власий Севастийски и прославения мъченик Георги Софийски Нови, Господ да ни помилва и опрости. Амин.