Притчата за лозето и злите лозари

Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 14 урок
          Въпроси за преговор:
1.Каква случка разказва Господ в притчата за добрия самарянин? – историята за един човек, който бил нападнат от разбойници, но не получил помощ от своите единоплеменници и то свещенослужители, а от омразен чужденец самарянин, който имал милостиво сърце.
2.Какво изобразява криволичещият и опасен път в притчата и кои са пътниците? пътят е нашият живот, изпълнен с трудности и много изкушения, а пътниците сме ние – всички хора.
3.Харесва ли ви постъпката на добрия самарянин и защо? – без да се замисля за отколешната вражда, той спасил един човешки живот, една човешка душа, а както знаем, човешката душа е по-скъпа дори от целия свят.
4.Кого олицетворява добрият самарянин? – това е Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да измие нашите грехове и да превърже нашите рани, за да оздравеят душите ни и да се спасим.
5.Кой е нашият ближен? – всеки човек, с когото Бог ни среща, който има нужда да проявим към него милост.

 Притчата за лозето и злите лозари

Мат.21:33-46; Марк 12:112; Лука 20:9-19
           В много от своите притчи Господ говори за царството Божие и за неговите бъдещи наследници. В притчата за лозето и злите лозари Господ показва кой заслужава да придобие небесното царство. Ето каква случка разказва Господ в тази притча:
          Един стопанин засадил лозе, оградил го, издигнал кула в него. Тъй като стопанинът трябвало да замине за дълго, той уредил всичко необходимо и наел лозари да се грижат за лозето.
Когато гроздето узряло, стопанинът пратил слуги да приберат плода на лозето. Но лозарите, като хванали слугите, набили ги и ги отпратили празни. А стопанинът отново пратил слуги, но и тях лозарите изпонаранили или убили. Накрая стопанинът решил да изпрати своя роден и обичан син, та като го видят лозарите, да се засрамят и да дадат дължимото на господаря на лозето. Но щом го видели отдалеч, лозарите се наговорили да убият наследника и да присвоят лозето. Така и направили. Извели го извън лозето и го погубили.
         Като завършил разказа Господ се обърнал към еврейските първенци -законниците* и стареите* народни с въпроса какво би сторил след всичко това стопанинът на лозето. (Стареите, книжниците и фарисеите са най-уважаваните и запознати с Мойсеевия закон религиозни водачи, които обаче често със свои си измислени предписания затъмняват истинския дух на Божия закон, даден на Мойсей.) А те дали логичния отговор: “…злодейците ще погуби, а лозето ще даде на други лозари…“ (Мат.21:41)

          А за да им подскаже кои са злите лозари, Господ припомнил думите на пророк Исая: „Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът*, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла…“ Тогава законниците и стареите разбрали, че в тази притча Той говори за тях самите и дебнели да го уловят.
         Какво разкрива Господ в тази притча? Засаденото от стопанина лозе изобразява богоизбраният еврейски народ, а стопанинът е Бог, Който го заселил в обетованата земя и за когото се погрижил да възприеме и опази истинската вяра в единия Бог. Лозарите са еврейските първенци – първосвещениците и стареите народни, книжниците* и фарисеите*, на които Бог поверил народа, за да го учи и наставлява във вярата. Оградата пък е Божият закон, чието изпълняване да бъде сигурна защита срещу навлизане на заблуди и лъжеучения сред народа. Слугите, които стопанинът пращал на лозето са старозаветните пророци, на които Бог разкривал Своята воля и ги пращал да предупреждават народните водачи, когато се отклонявали от правия път.
          Еврейските първенци не се оказали достойни лозари на Божието лозе. Те станали алчни и властолюбиви и ослепени от завист и злоба, избивали изпращаните от Бога пророци. Синът на стопанина е Господ Иисус Христос, Единородният Син Божи, Който Бог пратил последен да прибере плодовете на лозето. А плодовете на лозето – това са достойните да влязат в царството Божие. Но евреите се оказали недостойни за този велик Божи дар. Вместо това, те като не желаели да се разделят със своите земни богатства и власт наумили да убият наследника. Убийството на сина на господаря, станало вън от лозето. Също така и разпъването на Христос, станало вън от Йерусалим, на близкия хълм Голгота.
          Тази притча се тълкува като изобличение на книжниците, фарисеите и другите водачи на богоизбрания народ, които отхвърлят и убиват не само пророците, но и Самия Божи Син. Това се уточнява в самия текст: „…разбраха, че за тях говори“ (Мат.21:45).
Освен този основен смисъл, притчата несъмнено има по-широк духовен смисъл. С тази притча Христос се обръща не само към Своите непосредствени слушатели, но и към цялото човечество и към всеки отделен човек.
В по-широк смисъл лозето изобразява душата на всеки един човек, неговата ограда са Божиите заповеди, кулата, от която се пази лозето – съвестта ни, а лозарите – помислите на ума. Слугите, които стопанинът праща за плодовете – това са всички хора, които Бог изпраща при нас и чрез които изисква от нас дела на любов. Наследникът – това е Господ Иисус Христос, Който ще дойде последен в Съдния ден, за да Му представим натрупаните духовни плодове – плодове на покаяние, милостиня, състрадание и любов към ближните. И ако сме натрупали плодове достойни, Бог ще ни удостои със царството небесно.
           Въпроси към урока:
1.За какво лозе се говори в притчата? – за Божието лозе, което в тесен смисъл е богоизбраният еврейски народ, призван да опази вярата в Единия Бог.
2.Кои са лозарите и как изпълнили своето дело? – лозарите са еврейските първенци, които трябвало да поучават народа и да съблюдават изпълнението на Божия закон, но те се оказали недостойни водачи.
3.Кои са слугите и защо били убивани от лозарите? слугите са Божиите пророци, които изобличавали еврейските първенци за техните беззакония и затова били гонени и убивани.
4.А кой е синът на стопанина на лозето и как се отнесли към него лозарите? – това е Божият Син, Когото еврейските първеници не се посвенили да погубят и с това си навлекли Божието наказание.
5.Какво тълкувание в по-широк смисъл има тази притча? – лозето изобразява човешката душа, на която Бог повелява да трупа плодовете на добродетелите, за да заслужи Божието царство.

*Крайъгълен камък – буквално означава голям камък, който зидарите поставят в основата на едно здание на ъгъла, където две съседни стени се свързват една с друга, за якост и стабилност на строежа. В преносен смисъл Исус Христос се уподобява в Новия Завет на крайъгълен камък – Основател и Глава на Църквата, на която ние християните сме членове.
*Стареи, старейшини – уважавани членове на Синедриона.
*Книжници (законници) – законоучители при Йерусалимския храм, които познават и тълкуват Мойсеевия закон пред народа и помагат за прилагането му в ежедневната практика.

*Фарисеи – религиозно течение сред книжниците, които при тълкуване на закона обръщали педантично внимание на външната обредност и внасяли измислени от тях предписания, които излишно обременявали народа, а и те сами не изпълнявали, в ущърб на разбирането и прилагането на истинския смисъл на закона.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s