Гласът на светите отци

          Свети апостол Павел казваПомнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.

„Хората ценят богатството, а Бог – смирената душа“ преп. Исаак Сириец

          Какво значи това? Какво ще рече смирение? Защо за християните това е толкова важно? Защо думата „смирение“, употребявана в социалното пространство остава приравнена с малодушие, родено от страх?
          За нас, средностатистическите хора, лишени от религиозната култура на семейната среда „смирение“ звучи странно и непонятно. Не знаем какво стои зад тази дума, която е начело в стълбицата на християнските ценности. В обичайното си използване „смирение“ най-често се превежда на нашия нецърковен език като „примирение“.
          В днешното време на тиражиране на егоцентрични ценности и послания от типа „бъди себе си“, във време на размахване знамето на нашите права, на култивиране на пробивност и самомнение – смирението сякаш няма право да съществува. Готови сме дори да се сбием за едно паркомясто, а дори само идеята да отстъпим в нещо ни се струва скандална. Собственото ни мнение, формирано от форуми, телевизионни сериали, четене на полуграмотни периодични издания, бестселъри и повърхностни знания върху класическото литературно наследство, ни се струва най-важно, само защото е наше мнение.
          Безкритичността спрямо нашето поведение, навици и отношение към света, който се възприема като продължение на електронна игра, дава като резултат невъзможността да се концентрираме върху какъвто и да било абстрактно-логически проблем.
          Затова и „смирение“ сякаш идва от друг свят.
          Ние не знаем каво се влага в „смирението“, тъй често използвано в християнската литература.
          „Поучете се от Мен, понеже Съм кротък и смирен по сърце“ казва Господ Иисус Христос в евангелието на Матея 11:29. Това става цел и надежда на всеки вярващ. Смирението е желано състояние на отречение от егоцентричните подбуди и действия, отказ от налагане, отказ в името Христово, възможност за отговор на нападката, която ние ще отминем, благодатен покой в Духа Божий.
          Примирението не е смирение. Примирението е стихване на безпомощният, неспособен да промени обстоятелствата.
          Смирението е избор, извършен, разбира се, с Божия помощ – избор да претърпиш или да отговориш, да удариш, да отмъстиш и обидиш. В по-висшите си нива смирението става дори постоянно вътрешно състояние, за което знаем от житията и патериците* – състояние на безгневие и покой, доколкото облагодатеното сърце на смирения вече не се вълнува и гърчи в утеснение, мъка и обида. Често християнинът има благодатни моменти на смирение, но едва помислил, че е доближил тази неизказана добродетел и някаква случка веднага ще покаже колко илюзорна е тази наша представа.
           Господ се нарича „кротък и смирен по сърце“ – ще рече смирението е наистина вътрешно състояние – състояние на сърцето ни. Това не изключва определени външни изяви , но те не винаги са сигурен белег за смирение. (Да речем да се откаем да парадираме с луксозни телефони и бижута)
          Важността на смирението произтича от факта на неговата противоположност с гордостта – най-коварния капан в духовната битка.
          Тук пак има различната натовареност на понятиятаот реда на ежедневния и реда на „църковния“ език. На нашия ежедневен език „гордост“ е положително понятие. Ние се гордеем, че сме българи или че детето ни е в елитно училище, или че сме обезпечени. Гордостта се смята за висша ценност. Нейната липса е белег на принизеност и срам.
          Но това пак е терминологична неяснота. Когато Чехов казва, че „човек – това звучи гордо“, той има предвид достойно в смисъла на Божие творение, носещо Божия образ и способно на богоподобие.  Когато казвам, че се гордея, че съм българин, значи всъщност изпитвам чувство на достойнство и чест поради факта, че съм по кръв и плът наследник на стародавни традиции и ценности. Когато казвам, че съм горд човек, има се предвид че съм достоен човек.
           Но гордостта в смисъла на задоволство от хубава външност или някакво друго наше измерение – образование, успехи и т.н. – тази „гордост“ е гибелна в очите на християнските аскети и учители. Чрез такава гордост врагът на нашето спасение – дяволът ни води към все по-голямо падение. И точно това има предвид апостол Павел като казва за новопокръстения …“ да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола“(1 Тим. 3:6). Знае се, че древният демон е паднал поради гордост и чрез този най-познат нему грях, той впримчва и нас хората, тъй като нашата природа след грехопадението на прародителите Адам и Ева, бездруго е склонна към грях.
          Лекарството, спасението, изцелението, което дирим да противопоставим на гордостта е смирението (в християнския смисъл на думата, както видяхме, различен от примирение). Затова смирението е толкова бленувано, толкова желано, толкова търсено в християнската литература и праксис*.
          Още повече, че неговата наличност контрира всички възможни попълзновения на гордостта. Гордостта умее да се маскира като добродетел, дори най-често гордият не осъзнава, че е горд. Християнинът, който редовно ходи на църква, пости, изповядва се, причастява се, благовести и посещава болни е силно застрашен от тази ужасна болест – скрития прилив на гордост и съпътстващото го тщеславие. Затова и Господ казва: „.. кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни..„(Лука17:10). „Казвайте“ – има се предвид да го чувстваме, да преживяваме своята немощ, а не просто да лицемерим с думите „аз съм грешен човек“, „аз съм безплодна смоковница“.
          Разбира се всичко това е още по-трудно за осмисляне, за овладяване, доколкото невинаги става въпрос за навици и действия, които проявяваме външно. Можем да бъдем и доволно горди в своята мълчалива, църковна и трудолюбива „праведност“. Именно затова добродетелта на истинското смирение е толкова важна, толкова основна и спасителна – защото е фундаментална, но неуловима.
          Още повече, че в дадена ситуация можем да се смирим, но това не значи, че сме смирени. Смирението извира от мотивацията ни. „Блажени нищите духом“ започва Господ проповедта на планината с това блаженство, което е апотеоз на смиреното сърце (Мат.5:3). В тълкуванията на църквата нищите духом са смирените. Благодатта на смирението може да ни направи неуязвими дори за най-фините козни на гордостта – дело на падналия поради гордост дух.
          Да, има хора сякаш родени с естествено смирение, притежаващи смирение като част от своето естество. Те по-лесно отстъпват, по-малко се гневят, по-лесно прощават.
          Но смирението е дело в име Христово – възрастване в име Христово. Блестящи са венците на онзи, който въпреки буйния си и гневлив нрав, с молитви и усърдие, малко по малко прави стъпчици към желаното смирение. А на нас, обикновените хора, остава избора – примирение или смирение? Да бъдем ли смирени заради Христа или да бъдем примирени поради обстоятелствата. Или пък да останем горди и арогантни, щастливи в кипежа на гибелната страст, упоени в изменчивото битие на нашия кратък земен път.
          И ако възжелаем смирението по примера на Нашия Господ, то с Божията благодат, може би, кой знае – ще бъдем един ден удостоени с трошица от неподправеното смирено беззлобие на светиите…

*патерик – сборник с разкази за живота и поученията на светиите отшелници от раннохристиянско време
*праксис – практическия живот на християнина

Към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s