Притчата за добрия самарянин

 Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 13 урок
        Въпроси за преговор:
1.Какво е притча? – притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
2.Кои са блудните синове? – хората, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти.

3.Как  бащата от притчата посреща разкаяния блуден син? – прощава му всичко и му възвръща синовната чест и достойнство (слагането на пръстен на ръката показа това)
4.Кого олицетворява добрият баща? – олицетворява Самият Бог с Неговата всеопрощаваща любов към каещия се грешник.

Притчата за добрия самарянин
Лука 10:25-37

          Когато Господ Иисус Христос започва своята обществена проповед, около Него винаги се събират множество хора, жадни да чуят Неговите божествени и поучителни слова. Идвали и еврейски законници. Законниците са учени мъже, които познават добре Мойсеевия закон. Те били законоучителите при храма, които проповядвали сред народа божествените истини. Макар и да били изучили до съвършенство старозаветните книги и да познавали изискванията на закона, те в своята гордост презирали по-нискостоящите в обществото и често осъждали другите в непознаване и нарушаване на закона, макар че сами не го изпълнявали. Когато Господ Иисус Христос излязъл на проповед сред народа и много хора го последвали, законниците се изпълнили със завист и търсели случай да го злепоставят. Често те задавали различни въпроси на Господ, за да Го изпитат колко добре познава закона, а също и да го уловят, ако могат, в нарушаване на заповедите.
          Веднъж, когато Христос бил заобиколен от множество народ, един законник, за да Го изпита, казал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ Макар Господ да знаел целта на въпроса, не отказал да продължи разговора и запитал: “В закона какво е писано?“
          Законникът цитирал великата Божия заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.“
          Господ останал доволен от този отговор и посъветвал книжника да изпълнява тази заповед и ще бъден спасен.
          Но законникът пита кой е негов ближен. За да му обясни това, Господ разказал притчата за добрия самарянин. Нека да си я припомним:
          Един човек слизал по криволичещият и опасен път от Йерусалим към Йерихон, но бил издебнат от разбойници, които се нахвърлили върху него, съблекли дрехата му, ограбили го и жестоко го били, а после го оставили полумъртъв на пътя. Така пострадалият пътник останал да лежи в праха под жаркото слънце и да стене от раните си.
          В това време по пътя се задал свещеник, който отдалеч видял падналия на земята човек, но без да забави крачка продължил да върви неотклонно и дори не обърнал поглед, а отминал хладен и безразличен.
          По-късно се задал един левит.  Левитите са служители в храма – помагали на свещениците при богослужението, изпълнявали песнопенията, грижели се за реда в храма и др. Да си припомним защо носят името левити? – Левитите са потомци на Левиевото коляно (род) – единствено от това коляно в Стария завет мъжете са били свещенослужители. Левитът също не оказал помощ. Той се приближил, погледнал и отминал.
          А нещастникът вече едвам дишал и навярно скоро щял да издъхне. Тогава по пътя се задал един самарянин. Така се наричали жителите на Самария – едната от трите области на еврейската държава от онова време. Кои са другите две области? В коя от тях се разиграла тази случка? – Юдея. Самаряните били презирани от останалите евреи, защото изменили на вярата си, като възприели от съседни езически народи техните вярвания. Юдеите нямали никакви контакти със самаряните и не приемали от тях дори чаша вода, за да не се осквернят.
          Но сърцето на този самарянин било милостиво. То се свило от състрадание при вида на безпомощния човек, изоставен да лежи в праха под жаркото слънце. Самарянинът  забравил за отколешната вражда, бързо приближил, коленичил и се заел да почисти раните на пострадалия, превързал ги, изливайки елей и вино. А после с труд качил на осела си пребития пътник и придържайки го, потеглил към града. Там го настанил в една странноприемница, в която и самият той отседнал. А на другия ден като тръгвал, оставил на собственика пари, за да се погрижи за пострадалия, а каквото повече похарчи, ще му бъде доплатено на връщане.
           Като завършва своя разказ, Господ се обърнал към законника с думите: „И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“
          А той промълвил: „Оня, който му стори милост.“ Тогава Иисус му казал: „Иди и ти прави също така.“
          Както във всяка притча, така и в притчата за добрия самарянин Господ влага скрит духовен смисъл. Всеки от нас може да открие в героите нещо от самия себе си.
          Кои са пътниците, които вървят по криволичещият път, изпълнен с опасности? Това сме всички ние, хората, които вървим по многотрудния път на живота, пълен с изкушения. Пострадалият пътник се намира на пътя между двата града – излязъл от Йерусалим – Божият град, издигнат нависоко, той се спуща към Йерихон – града на греха, който лежи в ниското. Така в притчата е изобразен човекът, отдалечил се от Бога и от висотата на своето предназначение и духовно пропаднал, пленен от страстите и греховете. А страстите и греховете – това са разбойниците от притчата. И както разбойниците нараняват пътника и му отнемат всичко, така и страстите и греховните привички отнемат добродетелите и умъртвяват душата.
          Нима и днес не срещаме по пътищата на живота такива страдалци – объркани, непознаващи Бога, измамени от света, погълнати от греховни пристрастия, които не намират подкрепа, а по-скоро осъждане, лишени от съчувствие, изпълнени с обида, отчаяни и безпомощни.
          Повечето от нас искат да приличат на добрия самарянин и особено децата. Разбира се помагаме – първо на своите близки, понякога на съседите, пущаме и по някоя монета в ръката на просещия. Това е добро начало. Но много по-често се питаме: Само аз ли да помагам? Няма ли да се намери някой друг? По-често си казваме: Защо пък да помагам? Пострадалият си го заслужава – върши толкова грехове. Така по-скоро се приближаваме до свещеника и левита от притчата, които отминали безучастни, а навярно и осъждащи. А в нашето време на егоизъм и тънка пресметливост ще се намерят и такива, които ще се подиграят на добрия самарянин като на глупак. Тези, които мислят да живеят за себе си, които мислят да се спасяват сами, които са затворили ушите си за Божия глас, те се намират в най-голяма опасност да погубят душите си, в най-голяма степен се нуждаят от помощ.
          Но ако искаме да се спасим, да изпълним Божията заповед, ние се питаме: Кой е моя ближен? Ближен е не само този, който ни оказва милост, за да проявим и ние своята любов към него. Ближен е този, който се нуждае от нашата помощ. Бог иска ние първи да пристъпим . „Иди и ти прави същото.“ Това означава: Бъди ближен на изпадналия в беда. Защото ближни сме не когато говорим за любовта, но ставаме ближни, когато на дело проявяваме любовта.  Нека направим първата крачка по примера на Господ – Добрият самарянин, Който дойде на земята от любов към нас, падналите в капана на страстите, изранените от грехове. Добрият Самарянин, Който изми раните от греховете ни със своята кръв и намаза язвите на душите ни с елея на изпратения от Него Свети Дух.
          Нека не отминаваме страданието на ближния, а да превърнем чуждата болка в своя болка. Да помагаме без да жалим за отнетото време, без да търсим отплата за положения труд, за загубената почивка. Но понякога не е необходимо много, а просто да се усмихнем, да кажем добра дума. С всяко добро дело сърцето все повече се разширява за любовта, открива все повече ближни. Бог е, Който ни ги праща. Той е, Който ни показва как да постъпим, Той ни напътства по пътя към горния Йерусалим – вечното обиталище на любовта.
          Въпроси към урока:
1.Каква случка разказва Господ в тази притча? – историята за един човек, който бил нападнат от разбойници, но не получил помощ от своите единоплеменници и то свещенослужители, а от омразен чужденец самарянин, който имал милостиво сърце.
2.Какво изобразява криволичещият и опасен път в притчата и кои са пътниците? пътят е нашият живот, изпълнен с трудности и много изкушения, а пътниците сме ние – всички хора.
3.Харесва ли ви постъпката на добрия самарянин и защо? – без да се замисля за отколешната вражда, той спасил един човешки живот, една човешка душа, а както знаем, човешката душа е по-скъпа дори от целия свят.
4.Кого олицетворява добрият самарянин? – това е Господ Иисус Христос, Който дойде на земята, за да измие нашите грехове и да превърже нашите рани, за да оздравеят душите ни и да се спасим.
5.Кой е нашият ближен? – всеки човек, с когото Бог ни среща, който има нужда да проявим към него милост.

1Д

Иконата е копирана от bpm.orthodox.sk

23

Към Начало

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s