Седмичен урок по Религия – Православие, 4 ниво, 12 урок

Притчата за блудния син
Лука 15:11-32

        По страниците на евангелията (Колко са евангелията? – четири)  Господ Иисус Христос често си служи с притчи. Знае ли някой какво е притча? Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
          В евангелието на Лука Господ разказва притчата за един баща, който има двама сина. Семейството живее в мир и разбирателство, като се прехранва с честен труд. В дома цари ред и се спазват добрите нрави.  Но по-малкият брат пожелава да напусне дома, защото иска да изпита предизвикателствата и насладите на непознатото. Иска от баща си да раздели имота и да му даде онази част, която му се полага по право. Бащата не отказва да изпълни желанието на сина си, макар болка да свива сърцето му от предстоящата раздяла и неизвестността. Скоро след това синът взема своя дял и тръгва на път.

          Пристигнал в чужда страна, синът намира другари, които подобно на него, искат да черпят с пълни шепи от удоволствията на този свят. Той безразсъдно започва да пилее парите от спестения с труд имот на баща си, прекарва дните и нощите в гуляи и разпътство, додето един ден се оказва без пукната пара. Разбира се, другарите му прахосници го изоставят, защото вече нямат нужда от бедняка, в който се превръща той. За зла беда, в тази чужда страна настава голям глад и блудният син се вижда принуден да търси работа, за да се препитава. Работата, която намира е твърде унизителна – наема се да пасе свинете на един богаташ, но никой не се смилява да му даде храна. Той е съгласен да яде дори от храната на свинете, но и от нея не му дават.
         Стигнал до дъното на мизерията и отчаянието, блудният син идва на себе си. „Идва на себе си“ означава, че съвестта му се пробужда, той проглежда за истината и прозрява греха, който е сторил. Вижда докъде е докарал себе си – дрипав, мръсен, изтощен от глад, отритнат от всички, лишен от човешко съчувствие, обидил и огорчил най-близките си.  Прозрява, че напълно заслужено е постигнат от тази участ, защото е презрял добрите, макар и строги порядки в дома си, надсмял се е над послушанието на брат си, пренебрегнал е обичта и тревогите на баща си.  Разбира, че като е разпилял с лека ръка всичко и се е предал на пороци, той е загубил честта и достойнството си на добродетелен син. Блудният син ясно съзнава, че баща му ще бъде напълно прав да не го приеме повече в родния дом. В отчаянието си той мечтае да стане като един от слугите на баща си, които винаги имат какво да ядат. След дълго терзание решава да се върне у дома и като падне на колене пред баща си да каже: „Татко, съгреших против небето (т.е. пред Бога) и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“(Лука 15:21)
          Взел това решение, блудният син се почувства окрилен и бързо потегля към дома, като се надява, че  баща му няма да откаже да го наеме като един от своите слугите. Блудният син е готов на това унижение, защото ясно осъзнава тежестта на греха си.
          А бащата жали за сина от деня, в който той потегля, без да се обърне назад. Бащата добре знае каква опасност го грози, ако се отдаде на разгулен живот и безразсъдно пропилее парите си. Блудният син може да загуби живота си, но още по-лошо – може да погуби душата си. Добрият баща не престава да се надява, че може да го види отново и все отправя взор навън, дали няма да се зададе по пътя към дома.
           Когато един ден изтерзаният баща съзира своя син да се приближава с наведена глава към дома, целият в дрипи, мръсен и бос, той не сдържа сълзите си и се втурва да го посрещне. Малкият син едвам изрича думите, които е намислил да каже на баща си, а баща му се хвърля на врата му и го целува. Радостта на измъчения баща е голяма – той може да вземе в обятията си изгубения син. Веднага нарежда на слугите да облекат на сина му нови дрехи, да надянат обуща на нозете му и да му сложат пръстен. А после като заколят угоеното теле, да приготвят увеселение.
          Блудният син не може да пророни дума. Няма гневно наказание, няма справедливо назидание, няма дори упрек….. Бащата добре знае, че това не е необходимо, защото в душата на неговия малък син е преминала бурята на дълбокото разочарование, на справедливото самообвинение и искреното покаяние. Душата му, умъртвена от греха, е оживяла от разкаянието, в нея са се пробудили чувствата на признателност и любов и той се е завърнал в своя дом. Затова бащата изрича с неизказана радост: „…. Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.“(Лука 15:24)
          За големият брат обаче е трудно да разбере това, което любящият баща чувства. Когато се връща вечерта от работа и чува шума от веселието, той пита слугите какво се случва в дома им. Щом разбира, че неговият брат, който е пропилял имота на баща си, се е завърнал окаян и дрипав, а баща му го облякал богато като преди и наредил да заколят угоеното теле, за да се веселят, силно възнегодува. Ето той, разумният син, който във всичко е послушен на баща си, никога с нищо не го е огорчил, досега не е получил дори козле, за да нагости и зарадва приятели.  А блудният син, вместо да бъде изгонен от баща им, се наслаждава на такова бляскаво посрещане. Големият брат намира това за несправедливо и не желае да се присъедини към увеселението.
          Щом научава това, бащата отива при него и лично го кани, но големият брат изразява огорчението си от тази несправедливост и отказва да влезе на празненството. „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си.“(Лука 15:29)
          А бащата с любов му обяснява: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“(Лука 15:31-32)
          В тази притча Бог ни разкрива Своята всеопрощаваща любов към каещия се грешник. Бащата в тази притча олицетворява Самия Бог, а синовете – това сме ние, Божиите чеда. Блудни синове можем да наречем всички, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти. Послушните пък винаги са близко до Бога. Те изпълняват Божията воля и Бог никога не ще ги лиши от благата на небесното си царство.  Но Бог обича еднакво всичките си чеда. Той скърби за тези, които пренебрегват заповедите Му и се отдалечават от Него. Той не иска никой да погине и да се лиши от Божието царство, затова е голяма радостта на Бога за обърналия се грешник. Както бащата връща загубеното достойнство на разкаяния блуден син, като го приема и му дава пръстен, така Бог приема всеки, който се разкайва за греха си и му връща първоначалната чистота.
Ние често заемаме позицията на големия брат, търсим човешка справедливост, съдим със своя човешки съд грешника, лишаваме го от своето съчувствие. Ревнуваме за това, че Бог обича и най-големите грешници. А Бог ни учи да прощаваме, без да търсим възмездие за обидите и за несправедливостите. Бог ни призовава да проявим милост, да обичаме враговете си, да бъдем съвършени, да не се сърдим като големия брат от притчата.

          Въпроси към урока:
1.Защо малкият син напуща дома? – заради желанието да изпита предизвикателствата и насладите на непознатото.
2.Защо е наречен блуден син? – защото се отдава на пороци и развратен живот.
3.Кои хора можем да наречем блудни синове? – хората, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти.
4.Кога блудният син от притчата „идва на себе си“? – когато изпада в мизерия и крайно унижение, разкайва се и решава да се върне у дома.
5.Как го посреща баща му? – прощава му всичко и му възвръща синовната чест и достойнство (слагането на пръстен на ръката удостоверява това)
6.Кого олицетворява добрият баща? – олицетворява Самият Бог с Неговата всеопрощаваща любов към каещия се.

Задача: Запознайте се със стенописа, изобразяващ срещата на бащата и блудния син и споделете чувствата, които поражда у вас. Оцветете приложението.

 Към Начало