Беседа втора

Прочетете: Всички беседи

         Сътворението на човека (Бит.1:26-31)

          Първите 25 стиха от книга „Битие“ – началната книга от старозаветния корпус, предават грандиозната картина на сътворението на целокупното мироздание в шестте творчески дни. За всяка сътворена реалност – неодушевена и одушевена, Бог вижда, че е „добро“. Но ето че предстои създаването на най-драгоценното Богу – на човека, носещ Неговия образ.
          Бит.1:26 „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.“
          Прави впечатление множественото число на глагола, за първи път срещано на страниците на Библията. Глаголната форма на оригиналния език (библейски еврейски) – „нека създадем“- изразява подбуда, увещание, подкана, като тук е употребено множествено число, съдържащо идеята за обсъждане, размишление, решение. Това е говор в първолична множествена форма и то при разговор на някого със самия себе си.
           Изключително грижливото съхранение на еврейските текстове изключва всяка възможност за вмешателство. В контекста на юдейския светоглед, тази вътрешна множественост е необяснима, а опитите за тълкуване на този пасаж – неубедителни.
          В светлината на светоотеческите коментари тук за първи път в Стария завет имаме вече указание за троичността на Бога. Тук е налична мистическа насока за Второто Лице на Света Троица – Сина, „чрез Когото всичко е станало“, Ангелa на великия съвет, Княза на Мира, Чудния съветник, Отецa на бъдещия век.
          Не би могло този стих да е указание, съветване с ангели (както мислят някои юдействащи), защото между Творец и творение, между Господар и слуга (а ангелите са само Божии служители, духове служебни) не може да има общност на действие.
           Очевидно е, че „Наш образ и Наше подобие“ указва на дълбоката тайна на вътрешнотроичните отношения. Указва и на по-особения, по-висшия статут на човека, който ще бъде създаден. За човека се съвещават Лицата на Единия и Троичен Бог. Ето достойнството, честта и славата на това последно творение – човека. Същевременно веднага в следващия стих се подчертава единството на Бога с думите „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“ (Бит. 1:27) 
          Божий образ (евр. целем), Божие подобие (евр. демут), какво значи това, кое е това, което ни отличава от всичко предходно, от всичко сътворено досега? Имаме указание от Свещеното Писание, че образът Божий е неизличим (Бит. 9:6) – той не ще изчезне след грехопадението на прародителите, единствено ще бъде потъмнен, но не и заличен.
         Свети Григорий Богослов споделя, че Бог създава първо невидимия ангелски свят (възможността да тълкуваме „небе“ от първи стих на Битие в духовен смисъл). После промисля и за веществения, материален свят, тъй прекрасно хармоничен. Така Той показва, че е всемогъщ да сътвори не само сродното Нему (т.е. духовния свят), но и съвършено чуждото на Себе Си естество. Така и духовните (ангелски) същности, и телесните са заели своето място като изразители, хвалители и проповедници на Божието величие. Но все още няма съвършено съчетаване на противоположностите, което ще разкрие цялото богатство на благостта. Словото на Художника на небесното и земното създава живо същество (човека) от сътвореното вече вещество, вземайки пръстта (тялото), а от Себе Си влагайки живота. Така Бог създава човека – малък космос, велик в малкото, зрител на видимото и таинник на умосъзерцаемото, едновременно земен и небесен, преходен и безсмъртен, плът и дух, подготвен за преселването във висшия свят чрез стремежа си към Създателя.
          Светите отци сочат различни черти на образа Божий – господаруването над тварите (тълкувано и в духовен смисъл – като владеене над звероподобните страсти, родеещи ни с нисшето). Някои казват, че образът е разумът на човека, а други – свободата. Според свети Григорий Нисийски, образът Божий е пълнотата на благата, с които човек е надарен, още повече, че единствено поради Своята благост Всеблагият благоволява да твори.
           Всеобщото наличие на Божий образ (Бит. 1:27. „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“) предполага възможността за богоуподобяване, за възхождане по стълбицата на добродетелите, за да може човек по благодат да стане подобен Богу. Богоподобието се дава като индивидуална възможност за усъвършенстване. Бог е благ, следователно човекът, носещ Неговия образ има възможността да се изпълни с всякакво благо.
          Мъж (на евр. иш) и жена (на евр. иша) – ето тук се упоменава за първи път „човека“ и условно казано „човечката“ – жената, негова спътница.
          Подробното описание на сътворението на човека предава библейският разказ от следващата 2 глава на Битие.
          Така човешката ни природа по образ се родее със Създателя, тя е словесна и разумна, но по полово деление носи чертите на безсловесните. Така са съчетани висшето и  нисшето в това последно Божие творение.
          Бит. 1:28 „И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.“
          Някои свети отци тълкуват, че тук благословението за умножаване на рода се дава, тъй като Бог е предвидил, че човешката воля не ще тръгне по прекия път към съвършенството и за да не бъде ограничена множествеността на човеците, Бог предвижда този способ на размножаване, който ще бъде ответен на падналото в грях естество. Други пък считат, че проекцията за умножение на рода е налична още в самото начало във вида, който знаем сега.
           Господаруването над всяко живо същество ни подготвя да осъществим господство над самите себе си – да сме владетели на своите страсти. Гневът, нагонът за удоволствие, себелюбието – всичко това е далеч от боголепните черти. С това човекът се родее с безсловесните. Но господство в него е духът и неизличимият Божи образ, който тегне към небесната ни прародина. И един ден при нашия стремеж към Бога, ше оставим страстите и желателната страна на душата си, душата ни ще стане свободна от всяко неразумно движение и така тя – истинската част на човека, ще се върне обратно при себе си, като познае своята природа и в своята красота ще прозре сякаш в огледален образ Първообраза.
          Ето това е Богоподобието, пише свети Григорий Нисийски, ето към това е призван иш (човека) и неговата половина.
          „Плодете се и се множете“ (Бит. 1:22) – така Господ вече се е обръщал  към живеещите във водата твари . Но тук има и друг дълбинен смисъл – възрастване, умножение се отнася и към телесната и към духовната същност. Възрастването на телесното е порастването, развитието от малък организъм към зрелостта. Възрастването в духовното е развитие към съвършенството, за което ни призовава Бог.
          Бит. 1:29-30 „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна, а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.“
           Виждаме, че още няма смърт. Ядиво за всички е тревата – злак, всяка жива душа ще яде от него. Ловуването на живо същество, изяждането на животни, убийството за препитание се благославя едва в Ноевите дни. В първичната чистота на мирозданието творението е мирно и хармонично – убийство все още няма.
И неслучайно Бог вижда, че това творение е „твърде добро“ (Бит.1:31)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s