В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          „Блажена е утробата, която Те е носила и гърдите, от които Си сукал“.
          С тези вдъхновени от Бога слова, една жена слушателка на Божието Слово облажава Христос и Пречистата Му Майка.
          И Господ като я чува потвърждава ясно: „Да“- Ще рече достопочтена, свята и прославена в земната и небесната църква е Майката Божия, Светата Дева Мария, удостоила се да стане вместилище на Невместимия.

          И после Спасителят добавя: „Но блажени са и тия, които слушат Словото Божие и го пазят“. Това е утешение за всички нас. Защото по молитвеното застъпничество на онази, която архангела нарече „благословена между жените“, по нейното застъпничество и помощ и ние, грешните може да бъдем удостоени с благодатна подкрепа свише, ако стоим във вярата.
          Ето на днешния ден почитаме Отроковицата Мария, зачената в старините на праведните Йоаким и Анна, богоотците, честваме въвеждането в Йерусалимския храм на крехката тригодишна младенка, която е посветена Богу.
          Непорочните девойки юдейски със запалени светилници в почетно шествие съпровождат малката Мария и нейните родители към величествените стъпала на храма. И ето, невръстната Божия избраница сама се изкачва към светилището Божие, посрещната от първосвещеника и не се обръща назад към своите родители.
          Тя е Божия, Тя е пречист съсъд, жезъл Ааронов, позлатен от Духа, кивот, неугасваща лампада, призвана Бог да осъществи в нея, в пречистите й девичи недра – тайната на Боговъплъщението.
          Неслучайно и ангели, и праведни люде, всички ликуват. Защото поробването на смъртта дойде чрез жена – измамената Ева, така сега пак чрез жена се даде спасението. Бог намери достоен съсъд за великото си чудо.
          Прекланяме се пред тази неописуема тайна, за която е избрана малката Мария. В молитвен трепет, безмълвие и чистота, Тя ще живее в храма, ще съзрява духовно и ще расте, хранена от ангел до мига, когато ще е Благовещението.
          По нейните молитви – на Богоматер, на Пресветата Богородица, по-чтима от херувимите и по-прославена от серафимите, молим Господ на милостта да ни помилва. Защото всички ние сме скъпо купени, всички ние сме Божий народ, люде придобити, царствено свещенство, както казва апостол Петър.
          Затова и се молим с дух и истина и се стараем да вникнем в богослужебието – в светата Божествена литургия, която е небе на земята.
          Напомням, че по време на четене на Светото Евангелие, на песнопението „Тебе поем“ и на молитвата „Отче наш“ трябва да стоим прави и с благоговение да се молим. Всички разговори, всички раздавки от петохлебие и приноси да оставим за после.
          Онези, които бързат, нека чуят „С миром изидем“- ще рече „С мир да излезем“ и тогава да напуснат. Защото апостол Павел казва: “Не напускайте събранието“. А в 9-то апостолско правило дори се отлъчват ония, които не остават до края на службата.
          Пускането на завесата не е края на службата, не е повод за шумене и напускане. В този миг свещеникът произнася молитви и съпроводен от невидимото присъствие на ангелите дръзва да се приобщи към безкръвната жертва. Небесните сили са тук, всичко сияе от невидимата за телесните очи нетварна светлина, а ето – ние говорим, ръкуваме се, обикаляме или излизаме, с което се самоотлъчваме от Христовата жертва.
          И ако досега не сме знаели това, то сега го знаем. Защото апостол Павел казва: Всичко да става с приличие и ред“.
          Да имаме просветна вяра, братя и сестри, за да не излезе, че се трудим, но се трудим напразно. А Бог на милостта, по молитвите на Своята Пречиста Майка, ще ни спаси, дори да види и най-нищожно усилие от наша страна.
          А сега – подготвените с пост и изповед да пристъпят към Светата Чаша!