И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече; „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. Иисус му каза: право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино, след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: Оня, който му стори милост.
Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.
Светлината на Храма 