Евангелско четиво на неделя шеста след неделя подир Въздвижение

       Лука 16:19-31

           Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
          Умря сиромахът и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът и го погребаха и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
          Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото, сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
          А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
          Авраам му рече: имат Моисея и пророците, нека ги слушат.
          А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
          Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s