„Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат…… и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
           Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
          Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
           Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше…..“ (Мат. 22:2-14)

          В името на Отца и Сина и Светия Дух!
         „Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна?“
          Днешното литургийно евангелие, разказва притчата за Царството Божие.

          Царят – Господ – Бог Отец решава да направи сватба на сина си. Синът – Младоженецът е Бог Син, Второто Лице на Светата Троица, Спасителят Христос.
          Синът се жени за чиста невеста – Църквата. Сватбата е брачният пир на божествената любов, чийто завършек е изкупителното дело на Спасителя.
          Но ето, поканените на сватбата – ще рече богоизбраният израилски народ, не пожела да седне на царската трапеза.
          Множество слуги – пророци  праща Господ да свикат поканените, но заети със суетни дела, юдеите не желаят да дойдат, дори убиват изпратените божии слуги – пророците.
          Бог изпраща войска да изгори града на убийците – така и Йерусалим е изгорен от римските войски. А още по-страшна е задгробната участ на неповярвалите юдеи.
          Ето – поканените не бяха достойни, но Царят на вселената нарежда да доведат хора от кръстопътищата – и така всички сядат на брачния пир. Сядат и лоши и добри, казва свети евангелист Матей. Ще рече – повече или по-малко разкаяли се грешници от езическите племена. Защото събраните от кръстопътя са именно бившите езичници, дошли в царския чертог.
          Но Господарят вижда – един не е облечен в сватбена премяна. Ще рече – кръстен е, православен е, в църквата е, на пръв поглед е като всички сътрапезници.
          Но Бог вижда по сърце. Той знае, че този човек няма истинна вяра – делата му не са Христови, може да е еретик – външно да е християнин, а всъщност да е кимвал що звънти или мед що звека.
          Но въпреки всичко Бог милостиво казва „Приятелю, как влезе тук?“, като дава възможност за оправяне.
          Изобличеният мълчи.
          Така и ние няма да можем да се оправдаем и ще мълчим в часа на съда. Да не се заблуждаваме – облечени сме в нечистите дрипи на многобройните си грехове и само белилото на истинското покаяние с Божията благодатна помощ може да избели окаяната ни дреха в празнична одежда.
          Да даде Господ да не сме като недостойния сътрапезник.
          По молитвите на Майката Божия и на всички светии, Бог да ни прости и помилва. Амин!