Проповед на 20 август

Братя и сестри,

          Съвсем скоро почетохме най-прекрасния Богородичен празник – Свето Успение на Владичицата Богоматер, а днес светата църква ни услажда с друг духовен празник. Честваме свети пророк Самуил – богоизбрания, богопросветения, измоления от бездетната си майка, онзи който Бог призова да помазва царе и да прогласява Божията воля. Целият живот на пророка е изложен в старозаветната книга „Първа Царства“ и за онези, които почитат Свещеното Писание, е радост да отделят всеки миг за прочит на библейската история.
           Днес почитаме и 37-те Пловдивски мъченици от раннохристиянско време, прославени като звезди на райското небе. В дните на най-свирепото гонение срещу християните – царуването на римския император Диоклетиан, християнството дава богата жътва на мъченици. Сред тях са и местни жители, тракийци, избити във Филипопол (днешен Пловдив) през 304 година. Защото тук и навсякъде стъпваме по земя, обилно напоена с кръвта на мъченици. Ето – много преди официалното покръстване в годините на цар Борис, векове преди това, нашите земи дават неустрашими и величествени победители над лукавия дух, изповедници на Христа, доблестни страдалци, избрали добрия дял, който няма да им се отнеме.
          Да помним мъченическия им подвиг и да подражаваме на вярата им, да не забравяме,че ние сме техни наследници, че съвсем наблизо – в епархийския ни град, мъчениците са увенчани с блестящите венци на онези, които са вече влезли като скъпи гости на брачния пир на божествената любов.
         И да се молим да не бъдем окаяно, безсилно, недъгаво духовно семе на тези Христови приятели, отдали всичко, дори собствения си живот за Христовата истина.
          Да изповядваме вярата с дух и истина, далеч от всяко езичество, от всяка ерес, от всяка сквернота и бабешка басня, от всяко плътско мъдруване, от всичко онова, което нашето бездуховно време тиражира – астрология, будизъм, дъновизъм, протестантство, прераждане и алтернативни лечителни практики на разни шамани.
          Защото сме клончета на добрия корен – на истинските Христови угодници, и не бива, и не може добро дърво да дава лоши плодове.
           По молитвите на раннохристиянските мъченици – 37-те Пловдивски светии, Бог да ни вразумява и наставлява по тесния път на единствената спасителна Христова правда. Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s