Проповед на Богородични заговезни

                 Братя и сестри,
         Днес е Богородични заговезни. Ще рече – днес за последен път преди Богородичния пост ядем блажно.
         Да се подготвим за поста в чест на преславното Успение на Майката Божия, да я възхвалим и да й отдадем почит.
         Да й се помолим горещо с чисто сърце, защото тя е спасила мнозина със своята майчина свобода, като се застъпва пред Своя Син и Наш Бог.
          И преди всичко – да помним, че не строгостта на поста е решаваща за духовния ни живот. Онзи, който е болен, може да не пости или да пости смекчено, защото болестта му е наместо пост.
          Но всички, и здрави и болни, и големи и малки,трябва да пристъпват към Светата Чаша с Тялото и Кръвта Христови. А за това е нужен и духовен пост – смекчаване на сърцето, покаяние, спиране на всяко злодумство, клюка, осъждане, ропот, злословие, на всяка интрига и гняв.
Ето това е в духовен пост. Не е достойнство да ядем краставички, трябва да не забравяме още по-важното – да не осъждаме и хулим.

          Да се преизпълним с прошка и милост към всички, и най-вече към ония, които ни мразят и обиждат, и да се молим да не погинат поради нашата злост.
          Да гледаме своите грехове и немощи, да се молим на света Богородица и на светиите да се застъпят за нас, и по техните свети молитви, Бог ще ни изпрати утешение и подкрепа.
         Да не забравяме молитвата – и тази от молитвеника, и другата в скритата стаичка на сърцето, когато повтаряме „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“ и Бог ще ни помилва.
         Защото не е достатъчно само да пръскаме дома си със светена вода и да палим свещ – трябва цялостно да се въцърковим, да дишаме църковния въздух, да се изповядваме и да се причастяваме – и това ще е най-сигурната ни защита от всяко злокобно действие.
         Защото християнството е начин на живот, а не система от обреди.
          Идваме на водосвет, но защо не сме на неделната служба?
          Носим кръстче, но молим ли се сутрин и вечер Господу?
          Палим свещ, но защо продължаваме да злословим?
          Идваме на Киприянов молебен, но често някоя баячка ни е изпратила за радост на лукавия.
          Братя и сестри, да имаме просветна вяра – с ум и сърце, с дух и истина да изповядваме Христа, а не само частично да правим определени неща, сякаш са фокуси и да очакваме помощ.
          Бог гледа в сърцата ни.
Какво ще види там?

          Нека да се молим за истински духовен живот.
          Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s