Евангелско четиво. Изцеление на десетте прокажени

          „И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.” (Лука 17:12-19)

           Днешното литургийно свето евангелие разказва за дивното изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос.
          Спасителят изцелява десетима, които го молят горещо „Иисусе, Наставниче, помилуй ни”.
          Ала от десетте, единствен излекуваният другородец-самарянин, се връща да Му благодари.

          Ето това е човешката природа. Знаем да искаме, да просим, да настояваме, знаем да дирим нужното. Ала веднъж получили го, малцина се сещат да благодарят.
          Тъжна гледка е грешният човешки род. Приемаме за даденост всички Божии благодеяния и милости. Небрежни и бавни сме обаче  за благодарение.
          И ние като деветимата прокажени, изобщо не мислим да се връщаме към нозете Иисусови. Изобщо не се сещаме да благодарим за всичко, което Бог ни дава. И чак когато изгубим нещо от онова, което сме мислили за исконно наше, чак тогава се обръщаме към Господ.
          Да бъдем като самарянина, който не е от богоизбраните. Не е благочестив юдеин. Не е сред тия, с които юдеите общуват и се молят.
          И точно този другородец излезе благодарния, достойния, обичащия! Затова и Господ казва, че на трапезата Господня не ще седнат поканените височайши, а хромите, куците, недъгавите, убогите….. Защото Бог не гледа на лице.

                                   Братя и сестри,
           По Божия милост да бъдем като благодарния самарянин. За всичко да благодарим , както съветва апостола. Защото точно на самарянина Господ казва: „Иди си смиром. Твоята вяра те спаси”
           Да имаме такава силна и чиста вяра – ето копнежа на всяко християнско сърце! 
          Да даде Бог всекиму спасение според вярата! Амин!
          Честит възкресен ден!
          Божието благословение да е с всички вас!