Православие и духовност

         Православие и духовност

         Какво значи духовност, какво ще рече духовен човек? Нуждата за разяснение на това понятие произтича от факта, че обикновено под понятието „духовност” се влагат съвсем различни смисли. На езика на обикновения човек от посткомунистическото общество, каквото е нашето, „духовен” е човек, който е интелигентен, образован, но най-вече артистичен, с формиран критерий за театър, опера, балет и елитарна поезия.
          В контекста на православния светоглед „духовен” е човекът, който е вярващ, който е причастен към Светия Дух във възможната за него степен, човекът който се стреми към Бога, човекът, който изповядва Христос с дух и истина. Духовен човек е онзи, който се опитва с всички сили да даде поле на Светия Дух да заживее в него. За тази цел изтънченият вкус към жанровете на „високото” изкуство нито може да помогне, нито може да попречи. И неслучайно знаем от литературната традиция, че за хора с подобни артистични вкусове и възпитание се казва, че са с „изтънчена душевност”. Да, но тази изтънчена душевност и естетизъм не са равнозначни на духовността.
          В религиозен смисъл (а тук целеполагаме точно този смисъл) – духовността е безотносителна към светогледни нагласи и вкусове, подвластни на времето, образованието и т.н. Затова духовният човек може да не е чел Шекспир, да не познава Макс Фриш и дори да не е зървал Тинторето и от това няма да е по-малко духовен.
          Както и обратното – незнанието или ниската ни образованост не ни правят по-духовни, не ни доближават до чистите по сърце, които ще видят Бога, нито ни причисляват към „нищите духом” (Но за съотношението „душевно-духовно” е най-добре да познаваме свети апостол Павел).
           Нерядко е възможно човек с изтънчена душевност да изповядва най-див атеизъм, сякаш дошъл от недрата на 50-те години на болшевишкия СССР, а всъщност политически да е с определено десни убеждения. Това е нашенски парадокс.
          Митът, че образованието и религиозността са чужди, взаимоизключващи се понятия, обаче е тъжно наследство точно от онези времена.
          Ако спомогнем, поне малко, да се разбие тази пагубна илюзия, значи не сме се трудили напразно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s