Някои разяснения за богослужението

        

          Нерядко замръзваме на църковната врата, когато чуваме църковно пеене. Усещаме, че сме навлезли в по-особено състояние на църковния живот. И тъй като не разбираме, не сме присъствали или сме леко притеснени,  заставаме встрани или гледаме да купим и запалим свещ, без да се заслушваме в старинния език. Въпреки всичко осъзнаваме, че атмосферата е различна, че се служи на Бог, че тече богослужение, което ще рече – достатъчни са двама – свещенослужителят в олтара, певеца на клира и невидимото присъствие на ангелите и ето попаднали сме в небесния свят. Да не се смущаваме, че толкова малко хора присъстват на днешната вечерня. Сам Спасителят казва: „Там където са двама или трима събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях” (Мат.18:20).
          Богослужението не е театрална постановка с изискуема публика. Ние не сме зрители, нито слушатели на концерт, а и църковнославянският език не е толкова неразбираем, ако имаме нагласата да въздъхнем заедно със свещеника „С миром Господу помолимся” – не е непонятно нали? Ние сме съмолитвеници, съучастници на човека зад иконостаса, ние сме Божият народ за когото умря и възкръсна Христос. Да дерзае малкото Христово стадо, повикано от своя Пастир в часа на днешното богослужение.

Божествена Света Литургия

         Светлината на храма е светлината на Божието присъствие в него. А тази светлина най-силно сияе и освещава душите на вярващите по време на Божествената Света Литургия – най-основното тайнство на църквата, истинско небе на земята.  Значението на думата Литургия от гръцки е обществено дело,  обща служба, молитвено събрание. В днешно време под Литургия мнозина разбират каквото и да е богослужение. Всъщност Литургията е най-важното богослужение, където по молитвите на свещенослужителя и молитвеното съучастие на народа Светия Дух претворява реално по неизказан начин хляба и виното, предложени  на трапезата в олтара, в тяло и кръв Христови, според Христовите думи: „ Аз Съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20).
           От само себе си се разбира, че благоговението и тържествеността на този миг, когато невидимо присъстват ангели, е трудно преводим на езика на рационалните понятия, но от момента когато чуем „Иже херувим” до момента когато свещеникът каже „С миром изидите” е нужно да знаем, че Христос отново се принася в жертва за нас. В древната църква на тази част не са присъствали некръстени. Нека не се притесняваме, че твърде малко ни е ясно от действията и от някои песнопения – тези знания ще бъдат наваксани ако имаме желание, по-важно е нагласата на благоговение и чистота на сърцето, необходима, за да виждаме невидимото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s