Речник

А
авва –
наставник, учител

аналой – поставка за икони в православния храм.

_1_20130416_1034056837www.aktinoya.ru

антропоморфизъм – приписване на човешки качества върху природни явления и животни или представяне на божество в човешки образ.

апсида (абсида) – полукръгла ниша от изток, формираща олтарната част на църквата. Може църквата да е с една или три апсиди. Издадените странични корпуси на църквите са тези полукръгли ниши, които се наричат конхи.

2                                                    httpwww.cult-turist.ru

aрианство – ерес, известна с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Б
базилика – градеж, имащ правоъгълна форма, в отличие от ротондата, която е градеж с кръгова, центрична форма ( църквите на Хасково са базилики ).

благодат – дар на Светия Дух, който укрепява, просветлява и оживотворява душите и сърцата.

В
Венчание – тайнство, в което чрез благословение и молитви на свещеника, младоженците получават Божията благодат, която освещава техния съвместен живот за духовно усъвършенстване, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

Д
демиург –
в античната философска представа създател на света, който извайва света от вече налична материя.

диптих – в древност двойна дъсчица с изписани имена за поменаване по време на литургията.

дякон – гр. слуга, служащ – най-ниската йерархична степен. Задължително предшества свещеническата. Дяконът е ръкоположен, той е част от свещеническата йерархия и носещ расо. Дяконската длъжност е спомената в Новия Завет ( Книга Деяния ), като помощник на свещеника, който се грижи за социалните нужди и трапезите.

Е
еволюционизъм
–  хипотезата, че биологичните видове постепенно преминават от един вид в друг, изменяйки се от по-нисши към по-висши.

епископ –  от гр. надзорник  – третата след дякон и свещеник йерархична степен. В днешно време епископите са безбрачни и заемат ключова позиция в църковния живот. Само епископ може да извърши ръкоположение.

ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

И
игумен –
ръководител на монасите в манастир.

иконом – от гр. висша степен, дадена на отличил се свещеник. Титлата е от ерата на византийска древност. Пълният изказ е „свещеноиконом”.

иконостас – висока преграда, отделяща олтара от средната част на храма. Обикновено украсен с няколко реда икони. Най-големите икони се наричат царски и са подредени по определен начин.

celiaikonostasDryjbacopy1www.sites.google.com

 Й
йерей –  от гр. свещен – свещеник, свещенослужител.

К

книжници (законници) – законоучители при Йерусалимския храм, които познават и тълкуват Мойсеевия закон пред народа и помагат за прилагането му в ежедневната практика.

коливо –  от гр., варено подсладено жито, използвано при помените

клир , клирикален – църковен, принадлежащ към църквата като институция; (антиклирикален – противоцърковен, настроен срещу църквата като институция.)

крайъгълен камък – буквално означава голям камък, който зидарите поставят в основата на едно здание на ъгъла, където две съседни стени се свързват една с друга, за якост и стабилност на строежа. В преносен смисъл Иисус Христос се уподобява в Новия Завет на крайъгълен камък – Основател и Глава на Църквата, на която ние християните сме членове.

креационизъм – от лат. „creātiō“ ( създавам, сътворявам) – идеята, че светът е сътворен, има начало във времето; библейски креационизъм – схващането, че Бог е създал света от нищо.

космогония – учение за създаването на света.

М
медальон – в стенописта – оформен кръг, чиято вътрешност помещава образ на светец или сцена (виж люнет).

миро (1)– благоуханна лековита течност, изтичаща от мощите на починали светци.

миро (2)– направена от различни благовонни смоли и билкови съставки течност, която веднъж на няколко години най-висши духовници в църквата приготовляват със специални молитви и  непрестанно четене на богослужебни текстове. Помазването с това миро е печат – дар на Светия Дух върху току-що кръстените.

миряни –  всички християни, с изключение на свещенослужителите. Миряни се наричат хората, които живеят в света (от мир – свят). Това название е в отличие от свещенослужителите, които макар да живеят в света, са изцяло посветени на Бога.

монотеизъм – вяра в един Бог.

Н
надконфесионален – 
от конфесия, лат. – изповедание

несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.

О
обетована земя – обещаната земя , от обет – обещание; земята на Ханаан, която Бог обещал на Авраам да владее.

обручение – от църковнославянски език – годеж, обруч – пръстен, накит, обручник – годеник; праведният Йосиф, на когото била поверена света Дева Мария, е наречен Обручник.

оглашени – некръстените, но повярвали и подготвящи се за Кръщението хора. Кръстените се наричат верни.

олтар – най-източната част на църквата, място, където влизат само свещенослужители, място за извършване на най-същностните богослужебни дела и молитви, отделен с висока преграда ( иконостас ) и завеса.

офикия –  от гр.  отличие, дадено от ръцете на епископа на отличил се свещенослужител или мирянин.

П
патерик –
сборник с разкази за живота и поученията на светиите отшелници от раннохристиянско време

патристика – название на светоотеческата литература в периода 4-8 век

политеизъм – почитане на много божества при езичниците, многобожници.

праксиспрактическия живот на християнина

предобраз – лице или събитие от Свещената старозаветна история, което предуказва за Христос и новозаветните послания, например 3-те дни прекарани от пророк Йона в утробата на кита са предобраз на 3-те дни, които Господ Иисус Христос прекарва в гроба след Своето Разпятие

презвитера – от гр. презвитер – свещеник, в днешно време название на съпругата на свещеника ( попадия ).

притвор – обособена част на църквата, обикновено откъм запад.Отделен е от същинската ( средната ) част на храма. Има външни и вътрешни притвори.

Причастие – тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Господ Иисус Христос за опрощаване на греховете и за вечен живот.

протойерей – от гр. протос – пръв; пръв йерей, пръв свещеник. Първа степен на офикия, давана на отличил се свещеник, следващата степен е иконом, а най-висшето отличие давано на женен свещеник е ставрофорен свещеноиконом.

проскинитарий – от гр., място за поклонение, обикновено украсено с дърворезба, което е разположено в средната или притворна част на храма.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

псалми – библейски песни, които формират съдържанието на Старо-Заветната книга „Псалтир”.

псалмопевец – авторът на псалми от книгата Псалтир от Стария Завет, която се състои от 151 псалома т.е. религиозни химни. Последният е в превод от гръцки, а останалите са превод от библейски еврейски.

псалт – от гр. – църковен певец.

пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

Р
Разпнатия –
синоним на Иисус Христос, заради  Кръстната смърт – Разпятието.

религия – от лат. „religiō“ – връзка, свързване между Бог и човек.

ретуш – надрисуване върху стар стенопис с цел освежаване.

С
Спасител – синоним на Иисус Христос  от най-ранно християнско време , защото Христос спасява света от робството на греха, смъртта и дявола.

спасение, човешко спасение – основна верова истина на християнството; личното спасение на всеки зависи от следването на Христос, всички усилия на християнина са насочени към това да се спаси и да влезе в рая, който след Възкресението и Възнесението на Христос е отново достъпен за човека.

солей – издигнато стъпало в средната част на храма пред олтарната преграда.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 ставрофорен – от гр. ставрос – кръст и форос – нося; носещ кръст. Най-висшето отличие ( офикия ), давана на женен свещеник, обикновено за дългогодишно безупречно служение.

стареи, старейшини – уважавани членове на Синедриона.

схоластика – средновековна философия, създаваща логическите аргументи за обяснение на църковните догми – католически маниер на богословие, станал емблематичен за цялата западна средновековна мисъл, синоним на закостенялост, сухота и прекалено вглеждане в детайла.

Т
тайнства – свещени действия, при които свещенослужителят (свещеник или епископ) чрез молитва измолва от Бога даровете на Светия Дух.

тропар – кратко църковно песнопение, описващо дадено събитие или празник.

У
утвар – църковни съсъди (съдове) за богослужебна употреба.

убрус  – в иконографията това е икона с Христовото лице, отпечатано на кърпа. Убрус иначе означава голяма кърпа.

успение – заспиване, блажено представяне в Господа – блажена кончина на праведник (Успение Богородично, 15 август, е деня, в който Божията Майка се представя  в Господа по безболезнен и мирен начин; Успение на св. Иван Рилски, 18 август, е деня, в който светеца предава Богу дух).

08.15_Uspenie_fresque_viergewww.pravoslavieto.com

Ф
фарисеи – религиозно течение сред книжниците, които при тълкуване на Мойсеевия закон обръщали педантично внимание на външната обредност и внасяли измислени от тях предписания, които излишно обременявали народа, а и те сами не изпълнявали, в ущърб на разбирането и прилагането на истинския смисъл на закона. Заради своето лицемерие, те често били изобличавани от Господ Иисус Христос.

Х
хебраисти – изследователи на староеврейски библейски текстове

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s